Нямам нищо… Нищичко нямам.
Празни шепи и влажни очи…
Тишина и кафе, без приятел…
Самотата до мене седи.
А навънка е пролетно време…
Но във мене е зима и хлад…
Зъзна, свила се в ъгъл, с елече…
И подсмърчам разплакана пак…
Драскам нещо на листа и мисля…
Колко лош е човек и защо?
Как създава раздори, безчинства…
И въвлича света във война.
Как настройва брат срещу брата…
И разделя син от баща…
Как създава ад на земята…
Как навсякъде властва страха…
Драскам нещо на листа и спирам…
Нямам думи. Душата мълчи…
Тази злоба и алчност не искам,
да се гаври с човешки съдби!
Натежало е всичко във мене…
И безсилна се чувствам сега.
Да крещя и да моля не стига!
Хора, спрете я тази война!
Елка Бърдарова
10ти Март 2022
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 