Виж колко си пораснал вече, Сине…
А беше мъничък – като мишле…
В прегръдките ми гушеше се плахо…
Все искаше аз да те нося на ръце.
Помниш ли… приятеля си плюшен?
Тъй верен – винаги до теб…
Помниш ли, все ми разказваше…
историята си за малкото мече?
А помниш ли, как в нощите уплашен,
ме молеше да те спася?
От дракона дошъл в съня ти…
И стреснал те със огнена уста…
Помниш ли…, как всичко знаеше?…
И можеше… всичко сам…
Тъй бързаше ти да пораснеш…
И ето – вече си голям!
Нареждам спомените бавно…
Разглеждам снимките безброй…
Една след друга ги прехвърлям…
Редейки пасианса свой.
От раждането, първи стъпки…
Тук първи рани от игра…
А после детската градина…
И тук си вече… с раница в ръка…
В училището трепетно пристъпваш…
Пред теб отваря се врата…
Усмихваш се, а погледа ти свети…
Готов да учиш всичко за света…
И после… ето те – голям си вече…
Израстващ пред очите ми… като за миг…
Във мъж превръщаш се… Готов си, Сине..!
Разперил своите криле, да отлетиш…
Вълнения различни с бясна скорост…
менят се в тебе миг, след миг…
Крачиш смело, със големи крачки…
И планове за бъдещето си редиш…
Но винаги при мен се връщаш.
Утеха, дом, опора, разговор, съвет…
И после пак готов си да потеглиш…
по своя път, към бъдещето си… напред…
Елка Бърдарова
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 