Задъхана стигам до твоята къща…
На прага се спирам. Нощта ме поглъща…
Трепереща леко и търсеща стряха…
Звезди и Луна… в едно с мен се сляха…
Почуквам и чакам. И чуват се стъпки…
Сърцето препуска… Полазват ме тръпки…
Премигвам и искам да дишам нормално…
Но Лудост и Страст… в мен борят се странно…
Вратата отваря се… Ти си на прага.
Очаквал си сякаш… мене със здрача…
Аз вече съм тука и искам да вляза…
Пусни ме… Сгуши ме… Изобщо не плача…
Виж Огъня как изгаря ме цяла…
И щом те докосна, и теб ще подпаля…
В очите ми виждаш ли? Лумнала клада…
А Страсно желание? То прегради поваля…
Аз вече дойдох… Ни дума не казвай!
Мълчи и целувай… С Душа ми разказвай….
Това искам, знаеш…! И целия тебе…!
Да бъдем едно… в безкрайното време…
Елка Бърдарова
28ми Март 2022г
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 