Душата на поета е ранима…
И много лесно тя се чупи…
Тогава я сковава върла зима…
А той във мрак се сякаш губи…
Във мислите му се преплитат…
Любов, Мечти, Страст и Болка…
На листа бял те се изливат…
Душата му… е всяка строфа…
Раздава я на всеки жаден…
За чувства огнени, опасни…
Но иска да опази себе си…
От посегателства и подли кражби…
Нима не го разбрахте вече?
Поета пише със Душата си!
И щом ви дава част от нея…
Не го потъпквайте с краката си!
Елка Бърдарова
4ти Май 2022г
Моите стихосбирки може да поръчате тук:
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 