Стигам до края и тръгвам обратно…
Бродеща сянка от време оно…
В пламъци стъпвам и в пламъци гасна…
Нося проклятие тежко, едно…
Бягам, препъвам се, падам и ставам…
Този живот го живея почти…
И в самотата си нощем полягам…
Сънища търся, а в мене боли…
Виждам. Не виждам. Измислим си приказки…
Песни приспивни си пея сама…
И се прегръщам, и сгушвам се тихо…
Някой ще каже „Това е Съдба…!“…
Стигам до края и тръгвам обратно…
Толкова пъти го сторих това…
Все се надявах и все се надявам…
Че там ме чакаш… Аз идвам сама…
Елка Бърдарова©️
6ти Май 2022г
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 