Когато се скрия за малко от всички…
Когато завия се… със тишина…
Когато и вятъра в мене утихне…
Намирам се, раждам се… от пепелта…
Събирам парченцата – счупени, остри…
Превързвам кървящите рани по мен…
Откривам и сили за още и още…
Пристъпвам с надежда към новия ден…
Замислена свивам се, сгушвам се… Тиха…
В очите ми няма изобщо сълзи…
Единствено търся малко утеха…
А вътре във мене огън гори…
Потъвам дълбоко в очите любими…
Мълчаща, говореща само с Душа…
И с мисли рисуваща… страстни картини…
Преплитам, оплитам… Душа във Душа…
И всичко подрежда се… Някак вълшебно…
И всичко е вече красиво и в цвят…
А аз съм притихнала, влюбена в тебе…
Намерила себе си… Намерила нас…
Елка Бърдарова©️
24ти Май 2022г
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 