БЕЛИЧКИ

Имам тук един „бандит“,
дето храни кучето с бисквити…
И не чува, че не трябва хич…
Да ми спрята, той белички „мили“…

Гледа ме със поглед дяволит…
И върти очичките си сини…
И бърбори бебешки език…
Песничка ми пее. Аз пък нямам сили…

Във комбина с кучето е пак…
Ей ги на… отново на кълбо са…
Аз опитвам, да съм с тях във крак…
Чистя и подреждам без умора…

Каката и тя вилнее с тях…
Накъде без нея, ми кажете?
Аз преплитам уморена крак връз крак…
И се моля… „За минутка се поспрете!“…

Хич не чуват техните уши…
А играчките навсякъде са вече…
Кучето накрая се покри…
В опит да избяга по-далече…

Пак игрите си обръщат в плач…
Страшно става… Боже, помогни ми!
Ще поседна… Вън е вече здрач…
Те обаче, още имат сили…

Elka Bardarova | Poetry & Inspiration