Не се наричам „твоя“ по принуда…
Защото твоя съм с Душа и със Сърце..!
Една жена, тъй често неразумна…
С понякога… разплакано лице…
Не ме намираш в приказки и песни…
Защото приказката… съм самата аз…
И сънища изпращам ти… вълшебни…
Завивам те със тях… в среднощен час…
Не се стопявам във тълпа от хора…
Защото винаги съм някак по-встрани…
В очите ми откриваш онзи Огън…
Който Страст във теб разпалва… и гори…
Не се наричам „твоя“ по принуда…
Нали ти казах – твоя съм, но по Душа..!
Дори и често… да съм неразумна…
Аз просто съм… обичаща жена..!
Елка Бърдарова©️
31ви Януари 2022г
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 