
Забиват се думите, режат дълбоко…
И рани оставят след себе си, те…
Кървящи, болящи, гноящи жестоко…
Душата разяждат и горкото Сърце…
Щом истини разни изплуват наяве…
Мълчани, прикривани, ден подир ден…
Лицето се сбръчква, изкривява се даже…
Пропадаш във пропаст, рязко сломен…
Мечтите се сриват, губиш опора…
И всичко изгубва смисъл за теб…
Кървиш до припадане… Лъжичка отрова…
А Светът ти изглежда зъл и студен…
Припоняш си всичко и всяко „Обичам те!“…
Във тебе крещяно безгласно, в нощта…
Душата ти стене… Изгубила ритъм…
С пречупени, немощни, свити крила…
Елка Бърдарова©️
29ти Май 2022г
