Някой път аз искам просто да говоря…
И да знам, че си отсреща – там…
Че дори и да не казваш нищо, си със мене…
И усещам твоята подкрепа и ръка…
Някой път аз искам просто да се сгуша…
Без да търся нищо друго в този миг…
Да усещам топлинката вътре в тебе…
И да бъда… твойто рошаво врабче…
Някой път и аз се сривам, и отчайвам…
И тогава искам силички от теб…
Да се вдигна и да си повярвам…
Знаейки, че има те и си със мен…
Някой път и аз съм като всички други…
И сълзите в мен напират и горчат…
И тогава искам ти да ги попиеш…
Да усетя твойта Обич, твоята Искра…
Някой път досаждам ти за всичко…
Все говоря и не спирам за момент…
Но го правя с цялата си Обич дето имам…
И тогава съм като нацупено пред теб дете…
Някой път побъркам те неволно…
Без да искам…, просто ей така…
В тоз момент аз искам да ти кажа всичко…
Но не искам, да те заболи от мен глава…
Все си казвам, че ще съм спокойна…
И улегнала, и трезвомислеща… О даа…
Но какво да правя, като съм такава…?!
Лудо Влюбена, Обичаща Жена…
Елка Бърдарова
От стихосбирката „Да обичаш с Душата…“
https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 