Не ти написах днес писмо…
Започвах… После спирах…
Въздишах дълго… след това…
Усмихвах се… Но и умирах…
Рисувах мислено… сърца…
Лицето ти… пред мене виждах…
Дори не знаех… как така…
С ръката си… чертите ти изписвах…
Усещах пулсът ти… и теб…
Прегръщах те… и те желаех…
Но тиха бях… във този ден…
Въздишах те… и те мечтаех…
Усещаше ме… Знам това!
И всяка моя… мисъл…
Докосваше те… във деня…
Нашепваше ти… „Теб Обичам!“…
И ти отвръщаше… „Ела…“…
Със мисъл… ми шептеше само…
„Желая те… до мен сега…
Да си на мойто рамо…“…
Мълчахме дълго… този ден…
Но Огънят… във нас гореше…
Страстта държеше ни… във плен…
Душата ми… към теб летеше…
Не ти написах днес писмо…
Започвах… После спирах…
Но те усещах… със Душа…
И с теб… от щастие примирах…
Елка Бърдарова©️
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 