Ех, как обичам някой да ми каже…
„Е, няма как стане!“ или „Не така!“…
Тогава се показва в мен ината бърже…
И виждаш, как поникват ми крилца…
Дали крилца са само, аз си зная…
Или и мънички, но острички рогца…
Обаче факт е, че не си кротувам и не трая…
Ами се втурвам наинат… и през глава…
Та, „най-обичам“, някой в мен да се съмнява…
И да ми обяснява, как е най-добре…
Там разни правила да ми развява…
И да ме кара, да подвивам чинно колене…
Живота ми да вкарва в сива рамка…
Която нему пасвала… Но не на мен!
И тука… аз ще си призная…
Съвети не желая! Дори и в хаос да е моят ден…
Елка Бърдарова©️
3ти Юни 2022г.
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 