Понякога се скривам уморена…
От шум, от хора, от самата мен…
Понякога не искам и да споря…
Приемам всичко… както е…
Понякога стени издигам…
Високи и бодливи за света…
И свивам се зад тях, и се събирам…
Потънала във свойта тишина…
Понякога се случва да заплача…
Сълзи да ме обливат – придошла река…
Подсмърчам тихичко във мрака…
Прегръщам… своята Душа…
Понякога съм толкова във сиво…
Друг път съм в ярка светлина…
Различна съм… Понякога бодлива…
Такава съм… Аз просто съм Жена!
Елка Бърдарова©️
16ти Септември 2021г.
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 