Преливам от пусто във празно…
Разравям жарава с ръце…
Въздишам и лутам се бясно…
И търся… твойто лице…
Звездите не светят… Луната…
И тя се скрила в нощта…
А мракът е сграбчил Земята…
Изтривам поредна сълза…
Усещаш ли, колко ми липсваш?
И колко сама съм сега…
Не мога да дишам… Не искам!
Сгуши ме… Сгуши ме с Душа!
Обичам те толкова много!
Нощта е безкрайна без теб!
Препъвам се, падам неволно…
А пропаст зее пред мен…
Огньове горят ме отвътре…
А лед ме сковава отвън…
„Обичам… До болка Обичам!“…
Крещя го, дори и насън…
Елка Бърдарова©️
5ти Юни 2022г.
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 