Очите ми понякога са слепи…
Не виждат. Всичко е мъгла…
Ушите ми понякога са глухи…
Потъвам във дълбока тишина…
Ръцете ми понякога са къси…
Увисват недостигнали до теб…
Във стихове изгубена се лутам…
И търся… някакъв съвет…
Понякога денят ми преминава…
Облечен… в свойта сивота…
Друг път на клада ме изгаря…
Решил, че съм опасна за света…
Променливо е времето във мене…
Ту топло, ту дъждовно, ту е студ…
Обичащо, събличащо и нежно…
Целуващо, на завистта напук…
Ту в цвят облечена съм цяла…
Ту „гола“ съм и по Душа…
Ту непокорно своите коси развяла…
Ту кърпя… наранените крила…
И всеки миг превръщам се във друга…
И всеки миг съм себе си! И пак…
Обичам да съм нежна, но и груба,
ще бъда, ако някой ми подложи крак!
Елка Бърдарова©️
13ти Юни 2022г
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 