Площадът в този ден гъмжеше…
От струпали се много хора…
И всеки с някого вървеше…
И тичаха деца наволя…
А слънцето препичаше, гореше…
Голяма жега, въздухът трептеше…
Фонтанът… сякаш животворен…
Прохлада от водата му струеше…
Една жена зададе се самичка…
Във цветна рокля – в розово и синьо…
С коси чупливи… Беше като птичка…
Тъй нежна и ефирна… Но самичка…
Тълпата се отдръпна и разцепи…
Пътека й направиха, да мине…
Жените гледаха… втрещени…
Мъжете мислеха… „Каква богиня…“…
Събула бе сандалите на токчета…
В ръка ги носеше, вървеше боса…
А роклята й с разкопчани копчета…
Така невинно… всички омагьоса…
Извиваше се тялото й грациозно…
Пристъпваше… красива, горда…
Едно момче помаха й неволно…
Лицето й… в усмивка грейна…
Едни очи я гледаха и я изпиваха…
А други с’ завист се извръщаха…
Жените я одумваха, не спираха…
Мъжете страстно… я жадуваха…
А тя бе негова… единствено…
И никой не допускаше до себе си…
Жените с поглед я разсичаха…
Мъжете я сънуваха в ръцете си…
Премина през площада, през тълпата…
Остави своя аромат след себе си…
Да им напомня и след време за жената…
Говореща с Душата и Сърцето си…
Елка Бърдарова©️
12ти Юни 2022г
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 