Видях те… седнал сам на бара…
Уиски пиеше… без лед…
И бе умислен…., и далечен…
Със смъкнати от мъка рамене…
Направих крачка…., приближих се…
Видях и листа бял пред теб…
Седеше празен… и самотен…
Ти снимка стискаше в ръце…
Една сълза издайнически падна…,
върху листа… очакващ твоя стих…
Размърда се на стола…, осъзна се…
Отпи уиски…, обърна се към мен…
Попитах тихо…, даже плахо…
за стола в дясно, дето е до теб…
- Свободен ли е тази вечер?
Да седна може ли… за питие?
Усмихна ми се, тъй далечен…
С ръка показа ми…, че стола е за мен…
Приседнах тихо…, даже плахо…
Поръчах си и аз уиски, но със лед…
Самотни две души… на бара…
И всяка давеща се във сълзи…
Отпивахме уиски… бавно…
Мълчахме… И искахме да спре да ни боли…
Елка Бърдарова©️
От стихосбирката „Душата избира…“📖
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 