ПОЕМА ЗА КОТКА

Попаднах във група със стойностни хора…
Четящи поезия ден подир ден…
И казах си „Ето, намерих си своя
приятелски кръг – точно за мен!“…

И грабнах молива, развихрих се здраво…
Реших, да напиша два стиха и аз…
Запретнах ръкави, превих се изцяло…
Връз листа се трудих около час…

Обаче тъй сложно оказа се всичко…
Те, римите липсваха в моя куплет…
Реших, да поспра поне за мъничко…
И сипах си малко уиски със лед…

И после опънах краката блажено…
И купичка с ядки си сложих пред мен…
Прелистих и фейса, потърсих си муза…
За нея да пиша в дъждовния ден…

Намерих едничка картинка на котка…
И влюбих се рязко в Писаната аз…
А римите сякаш доплуваха с лодка…
Опомних се чак в среднощния час…

Пишех и драскасках… Почвах отново.
Идея си нямах, как става това…
Да пиша поезия, оказа се сложно…
Обаче инат съм, чак пот ме обля…

Поема за котка, в седем куплета…
Изля се незнайно от нейде в нощта…
А аз се почувствах ужасно по-лека…
Дописвам последната дума сега…

Elka Bardarova | Poetry & Inspiration