
Тези от вас, които ме четат от самото начало, вероятно си спомнят и как се казваше моята поетична страничка, а името изобщо не беше случайно избрано…
„Моят свят – терапия за моята Душа…“
Всичко, което пиша е за Душата ми, за това да се чувствам добре, свободна и щастлива…
Една терапия, която лично на мен ми действа повече от животворно…
Имам нужда да пиша, а дали някой ще чете, никога не ми е било важно!
Когато започнах да публикувам написаното от мен, се появиха разни големи „поети“ и „поетеси“, които ми обясняваха (и продължават да ми обясняват), как това, което аз пиша е далеч от поезията, как трябва да правя нещо друго, но не и да пиша, защото, видиш ли, не ми се отдава.
Няма да назовавам имена, важното е, че аз ги помня, за съжаление имам „слонска памет“, помня и доброто, и лошото…
Усмихвам им се, желая им доброто и да бъдат себе си, както аз съм себе си!
Не се научих да завиждам и да мразя в моя живот, въпреки, че хората упорито се мъчеха и се мъчат, да ме научат на това 😔.
Радвам се винаги, когато видя, че някой успява, че е щастлив и върви напред.
Не подлагам крак, но не толерирам, когато на мен ми подлагат такъв!
Пиша, защото имам нужда и ще пиша, докато тази нужда я има вътре в мен!
Днес явно ми е такъв ден 🙂.
Нуждата да си изговоря еййй тези си нещица, дето напират да излязат навън…
Слънцето свети за всеки един от нас!
И хубавото е, че сме различни!
Елка Бърдарова©️
16ти Юни 2022г
