Разхождах се по късна доба
Със кучето си във ръка…
И сред среднощната природа…
Се срещнах с бродеща Душа…
Поканих я, до мен да седне…
На пейка, под едно дърво…
Цигара я почерпих даже…
А тя ми зарида горко…
Разказа ми, че дълго броди…
Света обхожда ден и нощ…
Но сред различните народи…
Се чувствала като Гаврош…
А аз се стреснах, като чух…
Да ми говори тез’ неща…
Погледнах я в очите право…
Но нямаше във тях шега…
Сълза открих, да се отронва…
Усетих болка и тъга…
А кучето до мен полегна…
И близна моята ръка…
И то усетило горкото…
Че е самотна във нощта…
Присламчи се до нея плътно…
И тихичко й заскимтя…
А аз седях и наблюдавах…
Притихнала до тях мълчах…
И бавно, бавно осъзнавах…
Че влюбвам се с Душа в Душа…
Протегнах се и я прегърнах…
Заля ме странна топлина…
Сърцето ми заби различно…
И в мене пламна Любовта…
Почувствах се във миг щастлива…
И някак цяла, и добра…
А в мене своя дом открила…
Се сгуши бродеща Душа…
Елка Бърдарова©️
17ти Юни 2022г
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 