ЖИВОТЪТ Е МИГ

Тик-така часовникът, бавно отмерва…
Секунди, минути, дори часове…
Отлитат, изгубват се дни и години…
За никого времето не иска да спре…

Отнася със себе си детство и младост…
Донася прошарени, бели коси…
И сякаш нормално ни учи във старост…
Че всичко е преходно и тленно дори…

Показва ни пътища и малки пътечки…
Във нощите сънища рисува за нас…
Мечти и любови, дори и болежки…
Са част от живота ни в земния час…

И ту сме щастливи, ту много нещастни…
Ту виждаме изход, ту губиме път…
Ту правим планове смели, опасни…
Ту пътя ни води до крив кръстопът…

Тик-така часовникът, бавно отмерва…
Не връща за никого свойте стрелки…
А всеки във себе си носи надежда…
Че утре ще бъде по-добре от преди…

И втурва се смело… Гради и обича…
Мечтае, сънува, копнее, лети…
Животът е миг, който бързо изтича…
Но всеки във него различно цени…

Elka Bardarova | Poetry & Inspiration