Днес сядам да пиша бавно и с мъка…
Да събирам, подреждам мислите в мен…
Да лекувам болка… и несполука…
Да търся пътя си в новия ден…
Днес пия кафето бавно, на глътки…
Които проникват дълбоко във мен…
Горчат и услаждат се… А мисли чевръсти…
Препускат стремглаво в бяг устремен…
Вихрушка се вихри, а иначе тихо…
И времето сякаш е спряло дори…
Усмивка напира, сълза се изтрива…
И болката спира във мен да боли…
Днес сядам да пиша бавно, с надежда…
Намирам я винаги, част е от мен…
И бурята вече утихва, затихва…
И слънце наднича в дъждовния ден…
Елка Бърдарова©️
23ти Юни 2022г
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 