
Има дни, в които съм дъждовна…
Такива мрачни, с доста студ…
В които съм ужасно невъзможна…
Но пак съм влюбена – на времето напук…
Има дни, в които съм разрошена…
Небрежна и пижамена, с усмивка на хлапе…
В които искам само да съм сгушена…
А ти да ме Обичаш и да целуваш вирнатото ми носле…
Има дни, в които съм разплакана…
Подсмърчаща и мрънкаща, незнаеща защо…
В тези дни ме гледаш много странно…
И чудиш се объркано: „Това пък откъде ли е дошло?“…
Има дни, в които съм вълшебна…
Събуждам чудесата, рисувам сто слънца…
Във тези дни съм твоята вълшебница…
С която си готов, да преобърнеш и Света…
Има дни… и нощи, във които…
Потъваме в обичане, преплетени в едно…
В които всичко хвърляме и разсъбличаме…
И страстно сливаме… две Души и две Тела…
Има дни…
Елка Бърдарова©️
