Мълчи ми се… Така, нарочно…
Едно мълчание е стегнало Душата…
Не търся думи. Всичко ми е точно!
Предавам се… и нека да потъна в тишината!
Да помълча за ден, за два…
Да чуя всяка клетка в мойто тяло…
Да се обърна вътре в мен… Сама…
Да укротя и всичко бясно, полудяло…
Да се намеря – себе си… Сега!
Онази щурата… и дива…
Да се заслушам в мислите… В нощта…
Да видя и жената в мен… красива…
Да преброя… поне до сто…
И после… наобратно…
И да дълбая не с длето…
А с мисълта си – нежно, безопасно…
Да се изправя след това…
Да поизтупам тялото си прашно…
Каквото трябва да си прибера…
Каквото е излишно – то е ясно!
Мълчание… Едно кафе…
И два, три бели листа…
Молив, острилка и безоблачно небе…
И тишина, която не потиска…
Елка Бърдарова©️
27ми Юни 2022г
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 