Почувствах се изгубена за миг…
Потънах рязко… Дявол да го вземе!
Какво и как ме потопи?
Не е със мен, дори и „шантавото“ време…
Във сянка се превърнах за момент…
Притихнала, безсилна, някак слаба…
С прошарени коси, а тенът блед…
Картина… доста избледняла…
Годините минават… Суета…
Мечтите се превръщат във реалност…
А моята обичаща Душа…
Изгубва се и се открива в нереалност…
И тази нереалност е света…
Във който дишам и живея…
И ако можех да създавам чудеса…
Тогава бих създала чудото, в едно със тебе да се слея!
Елка Бърдарова©️
13ти Август 2022г
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 