
Такава, каквато аз се познавам…
Не обичам шум и шумни компании. Многото хора на едно място ме уморяват и често съм с главоболие след такива събирания.
Обичам да съм насаме с мислите си, да пия кафето си късо и без никакви допълнения. Обичам да прескачам от едно „измерение“ в друго…
Трудно се отказвам от нещо, в което вярвам.
Не позволявам да ми се влияе.
Вече съм на такава възраст, че бих могла сама да преценя кое е правилно и кое не е, какво ме прави щастлива и кое ме смачква, как е редно да постъпя в дадена ситуация или да не постъпя, как да пиша и да се изразявам, и как да бъда себе си във всеки един момент!
Сама изграждам мнение за даден човек.
Чуждите думи и мисли са чужди и не са мои…
Мечтая!
Научих се да мечтая – малко късно в живота си, но осъзнах, че е прекрасно и че това ме движи, кара ме да дишам по различен начин и да искам, да искам не материални неща, а такива, които ме усмихват и ме карат да творя…
Научих, че завистта е нещо, което няма място в мен и в моя живот, но я усетих и усещам, и знам, че тя е отрова за онзи, в който тя е намерила почва.
Обичам това, което имам и съм благодарна на живота за това, през което съм преминала до този момент.
Всяко едно събитие, всеки един проблем и всяка една радост са направили от мен човекът, който съм сега!
Така е трябвало, така се е случило!
Научих се, че мога да затварям книги и да забравям за тях…
Научих, че децата ми са дар и са точно такива, каквито трябва да бъдат!
Че не аз избирам тях, а те мен…
А аз вероятно има още много да уча, за да бъда майката, от която те имат нужда!
Всеки ден научавам по нещичко за себе си…
Всеки ден се вглеждам навътре в мен…
Откривам се…
И това е един непрестанен процес на себеопознаване…
Всеки ден…
Елка Бърдарова©️
10ти Ноември 2022г
