Аз мисля да порасна вече…
Да спра да вярвам във вълшебства…
Да не поглеждам надалече…
А дракона? И той до днеска!
От розовия облак да се спусна…
Да стъпя здраво на земята!
И (някак) ако може да пропусна…
Че съм по-цветна от Дъгата…
Нали така ми казват всички?!…
Да съм пораснела о’ време…
Да съм отворела очички…
Да съм погледнела във мене…
Да не мечтая! Да съм тиха!
Да съм удобна, променена…
Съвети много… Ежедневно!
А аз – безкрайно уморена!…
Обаче няма да се случи!
Оставам си во век такава!…
Обичаща с Душата тебе!…
Вълшебстваща… И своенравна!…
А който иска да пораства!
На мен изобщо не ми пука!
Аз дракона не си го давам!
И не потъвам в сива скука!
Във облаците си живея…
Звездите са ми първи дружки…
Обичам често да си пея…
И да танцувам без задръжки…
Обичам да Обичам тебе!
И никак не желая друго!
А щом си в мислите със мене…
Сърцето ми забива лудо…
©️Елка Бърдарова
4ти Септември 2023г.
Линкове към моите стихосбирки ⬇️⬇️⬇️
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 