Аз и Ти… Две в едно…

До дъното на тъмното във мене…
До онзи Мрак… живеещ в мен…
Единствено допуснах тебе…
А ти превърна мойта нощ във ден…

И знаеш ли защо се случи?
Защото Аз и Ти – сме две в едно…
Животът поотделно ни научи…
Че се върти като виенско колело…

Един ден смазват ни проблеми…
Лицата ни обливат се в сълзи…
На следващия – пак сме смели…
Разперили крила към висини…

Пропадаме във бездни… Безнадеждно…
Протягаме един към друг ръка…
Изтрили и последното си его…
Спасение ни дава Любовта…

Във радост и във болка… Ти си с мене…
Във радост и във болка… Аз съм с теб…
Морето ни е плитко – до колене…
А вярата – градили сме я век…

И знаеш ли аз колко те Обичам?
И как те мисля всеки миг…
Как тихо името ти сричам…
И в мислите рисувам твоя лик…

До дъното на тъмното във мене…
До онзи Мрак – там вътре в мен…
Единствено допуснах тебе…
А ти превърна мойта нощ във ден…

Elka Bardarova | Poetry & Inspiration