Чакай ме… Идвам

Чакай ме… Идвам

Забавих се… Изгубих се по пътя…
По тъмни улички с незнайни имена…
Към теб вървя… Във тъмното се лутам…
Но чувам в мене твоето „Ела.!“.

Отново си във бара и ме чакаш…
Усещам как Душата ти кърви…
Цигара палиш… А с ръка отмяташ…
Онази мисъл, дето те гори…

Поръчваш си поредното уиски…
Салфетката изписана е в стих…
Барманът започва май да чисти…
А барът вече е ужасно тих…

Лицето ти е тъжно, уморено…
Очакваш ме… А аз към теб вървя…
И тази нощ уискито проклето…
Не те спаси… Не спря и мисълта…

Усещам колкото много ме обичаш…
И колко много те боли…
Как името ми мислено изричаш…
И парят във очите ти сълзи…

Самичък си… Поредната цигара…
Поредна чаша… Поглед замъглен…
Поглеждаш към вратата… Мене чакаш…
А въздухът с очакване е напоен…

Вървя… Към онзи бар… Вървя към тебе…
Във тъмното се движа сам сама…
Една Любов в Душата ми стаена…
Ме води, за да гушна Обичта…

Не спирай да ме чакаш… Аз ще дойда!
Далеч от теб Душата ми кърви…
Вярвай в нас! Дори и да е трудно…
Ще те целуна страстно с първите зори…

Elka Bardarova | Poetry & Inspiration