Липсваш

Липсваш…

Легло постлано със мълчание…
Ме приютява всяка нощ…
И в него боря се до безсъзнание…
С копнежът режещ като нож…

Безсънието в мен е вкопчено…
На мислите за теб, съм в плен…
А болката от липсата ти, е жестока…
Не знам какво е нощ, ни ден…

Страстта е само част от всичко…
Изгаря ме… до пепел чак…
Превръща ме от нещо… в нищо…
А разумът – заклет е враг…

Душата ми агонизира…
От всички чувства вътре в мен…
Сърцето ми от мъка се раздира…
Светът ми е без теб студен…

Леглото ми самотно… е бодливо…
Възглавница прегръщам вместо теб…
Сънят пристъпва винаги страхливо…
…А там ме чака твоят силует…

Elka Bardarova | Poetry & Inspiration