Развълнувана, днес бих искала да споделя думите, които написа Георги Николов за „Когато си далеч от мен…“
За мен е чест, че точно г-н Георги Н. Николов, в качеството му на редактор на моята шеста самостоятелна стихосбирка, е първият човек, докоснал се и изчел задълбочено и внимателно файлът на „Когато си далеч от мен…“
Сърдечни благодарности!
„ОБИЧАМ… ДО БОЛКА ОБИЧАМ!
Георги Н. Николов
Този красив интимен вопъл – цветен взрив на литналия във висините копнеж и обещание за нежност, пулсира в новата книга на Елка Бърдарова „Когато си далеч от мен…“ (2025 г., Morrisville, North Carolina, USA) Панорама, цветно разкриваща творческия й хоризонт в рамките на близо две плодоносни години, с уточняващо подзаглавие „Любовна лирика и още нещо…“
Ще припомним, макар да е всеизвестно, че любовта съпровожда човечеството от зората на неговото раждане. Че за пламъка в мамещите й, платонически чисти и едновременно – чувствени, плътски, езически дълбини, са изписани безкрайни страници. Изпети са възвишени химни, нарисувани – впечатляващи платна. В страстни дуели е пролята много кръв: на кого ще принадлежи нейната земна весталка – жената. Тя пък, родена в плът, изсечена в мрамор и благословена за икона, неизменно надживява безсмъртното време. Защото самата й същност е безсмъртна, а ласкавата цел – сърцето и духа на следващото поколение и така – до безкрай. Докато свят светува. Докато ни има върху гръдта на майката земя, по волята на Създателя. И разбира се, докато е жива любовта…
А тя пролетно ухае, примамва, свети и търси взаимност и в книгата на Елка Бърдарова. Изградена от взаимно допълващите се части „Среднощни писма“, „Всяка нощ в съня ти пристигам…“, Неразказана история…“, „Танцуват душите ни…“, „Интимно…“, „Изтъкана от любов…“, „С теб себе си открих…“, „И в този си живот…“ Тематично и емоционално обединени изпод перото на авторката в храм на интимното откровение. През чиито двери минаваме с трепетно преклонение и трудно скривано вълнение. Ще можем ли ние – забързаните към нищото, оплетени в дребнотемие, апатия и хлебно доволство човеци, да се пречистим под звездния му свод? Но поетичният талант на Елка постепенно, с всяка прелистена страница, слага край на съмненията. Въвежда ни в интимния мир на жената-творец от ХХI век – едновременно тиха, привидно смирена, витална и борбена. Готова да руши и срива овехтелите битови „рецепти“ и алиенирания хлад в обществото, за да пренапише свой собствен кодекс на щастието. Във всички времена силата на жената се корени в привидната й слабост и винаги е носела желаните си плодове. Едновременно, вътрешният ни взор долавя песни за радост и копнеж; за трепетно докосване и изгарящ еротичен плам. Понякога – с емоционален смут коя е вярната посока към мъжа, зовящ властно своята избраница. Привидно в ролята на неин покорител, а всъщност труден, чепат характер. Верен спътник и понякога беглец от тишината на дома, в който ласкаво дебне чувствена жарава. Но каквито и да са загадките на съдбата, нашите Ин и Ян мъдро изповядват философията на живота. Разчитайки (не)кодираният знак на взаимността, даряващ единство и равновесие:
Не пиша без тебе. Замлъквам без тебе…
Душата без тебе, ужасно боли…
И всичко във мене, умира без тебе…
Не дишам, не мисля, изчезвам дори…
Обичам те, тебе! И дишам със тебе!
Мечтая със тебе! И светя дори!
И всяка секунда е свързана с тебе!
Душата ми само със тебе лети!
„Ти си Любов…“
Бих оприличил книгата „Когато си далеч от мен…“ на полифоничен химн от чувства. Менящи яркия си образен спектър върху безкрая на хоризонта „любов“ с нежна длан върху пулса на космическото време. И то, и тя нямат начало и край в безсмъртната си същност, а минало, настояще и бъдеще са само щрихи върху силуета на днешния ден. Той и главно той, в лириката на Елка, е изпълнен с магическа реалност. С трепети, горещи еротични очаквания. Освободен от морални окови; от дрехи, престорена свенливост и недоизказани скрупули. И от мърморенето на целомъдреното общество, лишено поради разни причини от младост и парещи страсти. Господар над всичко е мигът на пълното сливане – духовно, плътско, дори атавистично; ненаситно за отдаденост и ласки. И когато същият този миг отмине и се стопи в дебрите на човешката памет, той допълва спектъра на битието. Чрез спомени, закъснели трепети и може би мъничко жал, че не е продължил тогава още и още, бележещи все по-бавните ни стъпки към отредения тленен финал. Но засега той е много, много далеч. На красивата омайваща сцена, изчистена от условности и сивота, господар продължават да бъдат сбъднатите въжделения! Химерите от безсънните нощи, превърнати в щастлива реалност. Пролетната взаимност обгръща мъжа и жената в книгата на Елка Бърдарова и ги понася в безкрая между земята и небето. В царството на Ерос и сбъднатите сънища:
Сънувам ли те? Или си реалност?
Докосваш ме… Усещам те… Целуваш…
А устните ти – нежни, но и жарки…
Огньове палят… Всичко в мен вълнуваш…
Сънувам ли те? Толкова реален…
Ръцете ти… по мене лазят…
Събличат дрехи… и събуждат страсти…
А аз възбудена… за теб изгарям… „Страсти“
Не може да има по-убедителен лирически герой в новата книга на Елка Бърдарова от съвременната жена: съчетаваща в натюрела си жреческата загадъчност на древна прамайка с цивилизационните аспекти на своето.
Георги Н. Николов“
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 