Днес, в един кратък момент, измежду налегналите ме ежедневни задачи и проблеми, си мислех колко много сме различни един от друг ние хората…
Как всички – без изключение, гледаме на този свят от собствената си камбанария, как всеки един от нас възприема, усеща и разбира по свой начин това, което чете, това което вижда, това в което по един или друг начин е участник или пък е просто страничен наблюдател…
Всеки по своему…
Затова и никога няма да сме угодни на всички…
Затова и никога няма да сме разбрани от всички…
Затова и едни ще ни харесват, други ще ни мразят (това хич не го разбирам обаче), трети – ще искат да приличат на нас, четвърти – ще ни се смеят, пети – ще изпитват съчувствие (защото така са ни разбрали), шести – ще си кажат, че по-голяма глупост от тук прочетеното не са чели, седмите – ще махнат с ръка и ще продължат по пътя си и т.н., и т.н….
И когато човек се сблъска с добро или лошо отношение в деня си, той просто трябва да си припомни, всъщност колко различни сме всички хора…
Вероятно няма да го цитирам правилно, но руснаците имат една много вярна поговорка „на вкус и цвет товарищей нет“.
Няма нужда, а и не бихме могли да сме еднакви в мислите, разбиранията, усещанията, чувствата и желанията си!
Но нека никога не губим човешкото в себе си и онази толкова нужна, а всъщност все по-рядко срещана в днешно време, първосигнална Доброта…
©️ Елка Бърдарова
25-ти Март 2025 г.
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 