Всичко гръмко в Любовта е излишно, защото Истинската Любов е тази, която наелектризира всичко около себе си, която спира дъха само при мисълта за докосването, която кара фантазията да е безбрежна… И въпреки, че много хора смятат, че в Любовта няма нужда от компромиси, а е достатъчно само да обичаш… Точно Тя (Истинската Любов) е способна на компромиси и на грижа, и на подкрепа… Тази Любов дава криле, тя не смачква, не потиска, не комплексира. Тя те прави по-добър човек, по-уверен в себе си и възможностите си. Истинската Любов не е само Страст, но Страстта в тази Любов е изпълваща всяка клетка на тялото, тя е взривяваща и създаваща светове… Тя е онази ръка, която те измъква от дупката, когато не виждаш изход… Тя е онова рамо, на което слагаш глава, когато си уморен, когато си отчаян, когато плачеш или когато просто искаш да се сгушиш и да мълчиш, усещайки, че си обичан… Истинската Любов е там…, знаеш, че е там, дори когато още не си наясно със себе си… Защото тази Любов е упорита и тя не се отказва лесно от другия… Знаеш, че е там, когато сънуваш, когато мечтаеш, когато отвориш сутрин очи… Тази Любов искаш да я опазиш от всички и всеки… Истинската Любов е вътре в теб и в другия, и трябва да е споделена, за да е Истинска… Иначе просто остава една едностранна мечта…
Тези от вас, които ме четат от самото начало, вероятно си спомнят и как се казваше моята поетична страничка, а името изобщо не беше случайно избрано… „Моят свят – терапия за моята Душа…“
Всичко, което пиша е за Душата ми, за това да се чувствам добре, свободна и щастлива…
Една терапия, която лично на мен ми действа повече от животворно…
Имам нужда да пиша, а дали някой ще чете, никога не ми е било важно!
Когато започнах да публикувам написаното от мен, се появиха разни големи „поети“ и „поетеси“, които ми обясняваха (и продължават да ми обясняват), как това, което аз пиша е далеч от поезията, как трябва да правя нещо друго, но не и да пиша, защото, видиш ли, не ми се отдава. Няма да назовавам имена, важното е, че аз ги помня, за съжаление имам „слонска памет“, помня и доброто, и лошото…
Усмихвам им се, желая им доброто и да бъдат себе си, както аз съм себе си!
Не се научих да завиждам и да мразя в моя живот, въпреки, че хората упорито се мъчеха и се мъчат, да ме научат на това 😔.
Радвам се винаги, когато видя, че някой успява, че е щастлив и върви напред.
Не подлагам крак, но не толерирам, когато на мен ми подлагат такъв!
Пиша, защото имам нужда и ще пиша, докато тази нужда я има вътре в мен!
Днес явно ми е такъв ден 🙂.
Нуждата да си изговоря еййй тези си нещица, дето напират да излязат навън…
Слънцето свети за всеки един от нас! И хубавото е, че сме различни!
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 