Търсиш ли ме? Аз те търся…
Чакаш ли ме? Чакам те…
Искаш ли ме? Аз те искам…
Мислиш ли ме? Мисля те…
Всеки миг… е като вечност…
Всеки сън… е все със теб…
Всяка дума, всяка нежност…
Ме отвеждат… там при теб…
Пишеш ли ме? Аз те пиша…
… Думи се редят сами…
Всеки стих… със тебе диша…
Аз и Ти… Две Души…
Елка Бърдарова©️
11ти Май 2022г.
Моите стихосбирки може да откриете и поръчате тук 👉
Нищо не искам… Всъщност те лъжа…!
Искам… Да! Искам… единствено теб!
Искам ръцете ти…, усмивката, всичко…!
Твойта Душа… и твойто Сърце!
Нищо не искам… Всъщност те лъжа…!
Ти си във мислите ми… във всеки момент!
Сутрин събуждам се…, нощем заспивам…
И те Обичам… единствено теб!
Нищо не искам… Господи, лъжа…!
Как да не искам…?! Не мога без теб!
Аз се побърквам… във всяка секунда…,
щом те усещам… далечен от мен!
Нищо не искам… Господи, лъжа…!
Искам единствено…, единствено теб!
Елка Бърдарова©️
От стихосбирката „Здравей… Обичам те!“
Моите стихосбирки може да откриете и поръчате тук 👉 https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204
Има дни, в които съм толкова тиха…
Че всичко… във мене боли…
Има дни, в които тишината ме смачква…
Че чак… се плаша дори…
Има дни, в които въпроси задавам…
А отговори… нямам за тях…
Има дни, в които се губя във себе си…
И бясно, наум… крещя…
Има дни, в които искам да легна…
И просто… да ги проспя…
Има дни… хаотични и странни…
Които не мога… да подредя…
Има дни… и пълни със щастие…
И усмихва се… всичко във мен…
Има дни, в които крилата ми…
ме отвеждат… много далеч…
Има дни, в които прегръщам…
В които обичам… и страстно горя…
И тогава съм… някак вълшебна…
И тогава съм… просто щастлива Жена…
Елка Бърдарова©️
От стихосбирката „Здравей… Обичам те!“
Аз съм онази… безкрайно обичаща…
Дето побърква те… всеки момент…
Дето се сърдиш…,че пак е написала…
Влюбени думи… във своя куплет…
Аз съм онази… луда и дива…
Дето усмихваш… със себе си, ти!
Щом я прегърнеш… и кажеш „Обичам те!“…
Щом те усеща…, тя с тебе лети…
Аз съм онази… странна и опака…
Дето не слуша… съвети дори…
Дето си знае…, че тебе обича…
Даже и ти да се сърдиш… Нали?!
Аз съм онази… твоя и вечна…
Дето намери я… тук и сега…
Дето те търси…, а ти търси нея…
Нейн Живот!… А тя твоя Душа…!
Елка Бърдарова©️
От стихосбирката „Да обичаш с Душата…“
Ще си направя кафенце, ще седна…
Той – денят ми така си започва…
Ще отворя после и фейса…
Ще погледна какво там се случва…
Ще напиша няколко реда…
На поредния стих връхлетял ме…
А пък Хънтър странно ще гледа…
„Пак те трясна музата майче?!“…
Че ме трясна, две мнения няма…
Но отново не знам какво пиша…
Пак събуждам се сутрин с кафето…
Драскам нещо и хич не го мисля…
Но на всички, които четат ме…
Ще им кажа: „Обичам ви много!
Нека слънчице топло ви свети!
А денят ви да бъде прекрасен!“!🌞🍀🌹❤️
Елка Бърдарова
8ми Март 2022г
„17.
Кърт влезе в стаята и затвори бавно врата зад себе си. Извади телефона от джоба на сакото си и погледна дисплея му, беше 23:43ч. Имаше две получени съобщения. Отвори първото и зачете внимателно.
Така си и мислеше, всичко се потвърждаваше…
При второто съобщение очите му отново засвяткаха. Нямаше да позволи да ѝ се случи нищо! Вече беше тук…
„Искам да си нащрек тази нощ! От утре къщата трябва да е под непрекъснато наблюдение! Постарай се, да се погрижиш за това! Сутринта колата да ме чака в 7:45ч. !“- и съобщението беше изпратено.
Той съблече сакото, разкопча ризата и седна на стола до леглото. На масичката имаше снимка, взе я и внимателно се вгледа в нея. Усмихнатите очи го гледаха, а разрошената от явно подухналия точно в момента на заснемането на снимката вятър, покриваше част от лицето на жената… Той леко прокара ръка по снимката и тихо въздъхна.
Остави бързо снимката на мястото ѝ и стана от стола. Тази нощ едва ли щеше да заспи. Съблече дрехите постави ги прилежно сгънати на стола, взе хавлията, която беше оставена на леглото и влезе в банята. Имаше нужда да си вземе един бърз душ и да помисли.
Струята обля тялото му и той се почувства по-добре. Това напрежение от последните няколко дни буквално беше вкочанило тялото му. Мускулите му бяха постоянно стегнати и сякаш щяха да се пръснат.
Имаше здраво, мускулесто и жилаво тяло, без грам излишна тлъстинка по него. Можеше да се каже, че дори беше слаб за мъж, но в него имаше нещо хищническо и заплашително. Изглеждаше като звяр, който е готов във всеки един момент да скочи и разкъса жертвата си.
Спря водата взе хавлията и се загърна с нея. Застана пред огледалото и се втренчи в него. Времето течеше много бавно за него, сякаш беше спряло. Отвърна поглед от собственото си отражение и прекоси с твърда крачка стаята. Захвърли хавлията на стола и легна в леглото.
А тя беше толкова близо…“
Елка Бърдарова
откъс от „Да го познаеш с Душата…“📖
Написах ти две книги… Знаеш ли?
А може би са вече… три…
В Сърцето и Душата ми бушуват страсти…
Обичам те! Понякога боли…
Написах ти две книги… с Обич…
А може би са вече… три…
И всеки ред… във тях е Огън…,
Любов, Нежност и Мечти…
Написах ти… за мойте чувства…
За всичко… дето си за мен…
И чакам този ден…, във който…
ти ще ме сгушиш… и ще си до мен…
Написах ти…, но продължавам…
Да пиша всеки ден… и час…
И да мечтая… с тебе заедно…
И да създавам… свят за нас…
Елка Бърдарова
8ми Май 2021г.
Част от стихосбирката „Да обичаш с Душата..“📖
Мое ледено момче,
идваш нощем във съня ми…
Впиваш своите очи във мен…
С устни кожата ми ти изгаряш…
Мое щастие и сън…
Страст и обич във едно си…
Лед и огън вътре в мен…
Лудост моя, тъй желана…
Мое ледено момче…,
прегърни ме и не питай…!
Този хаос вътре в мен…
подреди го с обич, укроти го…!
Елка Бърдарова
От стихосбирката „Душата избира…“
И слънцето се счупи в този ден…
И облаци покриха ми небето…
И бурята се разрази във мен…
И гръм удари ме в Сърцето…
А погледа ми променен…
И някак луд, все тебе търси…
На бесовете съм във плен…
Сподавен вик. Света ми се разтърси…
Сълзите ми – пресъхнали реки…
Очите ми – невиждащи и слепи…
Крещя те. Чуваш ли? Кажи!
Душите ни в една са слети!
Сгуши ме там! Сгуши ме в теб!
Със Обич излекувай ми Душата!
И повече не пускай Мрака в мен!
Готова съм да си платя цената!
Елка Бърдарова
6ти Май 2022г
Стигам до края и тръгвам обратно…
Бродеща сянка от време оно…
В пламъци стъпвам и в пламъци гасна…
Нося проклятие тежко, едно…
Бягам, препъвам се, падам и ставам…
Този живот го живея почти…
И в самотата си нощем полягам…
Сънища търся, а в мене боли…
Виждам. Не виждам. Измислим си приказки…
Песни приспивни си пея сама…
И се прегръщам, и сгушвам се тихо…
Някой ще каже „Това е Съдба…!“…
Стигам до края и тръгвам обратно…
Толкова пъти го сторих това…
Все се надявах и все се надявам…
Че там ме чакаш… Аз идвам сама…
Елка Бърдарова©️
6ти Май 2022г
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 