Шегуваш се със мен, че съм „граблива птица“… Че те ограбвам, че крада и от съня ти… Но казваш, че те пазя и като орлица… И бдя над теб, и търся Любовта ти…
Не си крада… Аз просто те Обичам! Прегръщам те със цялата си нежност… И паля те със Страст, и разсъбличам… Превръщам всеки кратък миг във вечност…
Превзела съм ти тялото… А мойто? Нали ти същото със мойто правиш?! Кръвта ми се превръща в лава с твойто… Щом с огнени целувки по гърба ми лазиш…
От мислите ти си крада… Обичам… Да чувам всяка и да я попивам… В Душата ти се ровя… И събличам… А моята пред теб е вечно гола…
Във нощите завивам те със нежност… Съня ти пазя и на пръсти стъпвам… И всяка сутрин е за мен безбрежност… Когато своето кафе със теб отпивам…
На крадла ли приличам според тебе? Та аз без теб, дори не мога и да дишам! И знаеш ли? Обичала съм те и в друго време… Не те крада! А в Обич със Душата си на теб се вричам!
Ако си мислиш, че ще ти се случват чудеса… Че там зад ъгъла те чака изненада… Че всичко хубаво си идва… ей така… Тогава напъни се! Нищо даром не се дава!
Вземи в ръцете си Живота… и дерзай! И не търси вина… за чужди грешки! Животът, казват, че обичал смелостта… А слабите… били във него пешки…
И този ден, и в утрешния след това… Намирай силите, да искаш, да мечтаеш! Защото всичките прекрасни чудеса… В реалност… сам самичък ти ще ги изваеш…