На люляк много силно ми ухае…
Но не във бабината, а във моята градина…
И пролетно ми е, и слънчево сега е…
С Душата си рисувам пак картина…

На спомени далечни не е време…
За мен сега е важно да живея…
Да се усмихвам, а мечтите в мене…
Да сбъдвам всеки ден, дори и в люта зима…

Лицето ми огряно е от Слънце….
В косите ми лъчите му танцуват…
И пролетно ми е, прегръщащо… и още…
Вълшебство сътворявам днес… Защото искам да ни има…

Елка Бърдарова
20ти Март 2022г

Нямам много за даване, знаеш ли?!
Само Душата ми, мойто Сърце…
Мене самата… Друго очакваш ли?
Много раздадох, но нищо не взех…

Нямам натрупани… пари и богатства…
Имам обаче… Любов и Мечти…
Имам Душата си – нея опазих я…
Ще я прегръщаш ли с Обич? Кажи?

Нея ти давам и себе си – цялата…
Друго не мога… Това има аз…
И Любовта си…, за нея ти знаеш…
Имаш Душата ми, тя тебе избра…!

Елка Бърдарова

Тишина… Вълшебство и време…
Са се сгушили някъде в мен…
Аз прихнала… Болка и бреме…
Са ме сграбчили в днешния ден…

Мисли шеметни… Бягство от всичко…
Разноцветност… Умора, тъга…
Нямо кино… с чашата вино…
Аз отново присядам сама…

Драскам нещо и мисля за тебе…
И ти пращам мойта Любов…
Искам, да те усещам до мене…
Да те имам във своя Живот…

Тишина… Вълшебство и време…
Страст и Обич… Събрани в едно…
Чаша вино и мисли за тебе…
Танц с Душите ни… Те са едно!

Елка Бърдарова
16ти Март 2022г

Нещо се случва… Не знам…
Някак във ступор съм сякаш…
Тихо присядам. Мълча.
Бавно отива си здрача…

Чаша кафе. Празен лист…
Думи кънтящи във мене…
Търся очите ти… днес…
Искам ръцете ти, тебе…

Лази, настъпва деня…
Слънцето облак пробива…
Музика тиха… Цветя…
Аз пак рисувам картина…

Глътка кафе… Аромат…
Вкус и горчив, и приятен…
Рошави мисли летят…
В моя свят тъй необятен…

Нежна прегръдка… и Ти…
Много ли искам, кажа ми?
Тя – Любовта в мен не спи….
Търся очите любими…

Елка Бърдарова
18ти Март 2022г

Смачках Сърцето си и се затворих.
Някак жестоко ми загорча…
Тихо се свих и без глас се помолих.
Пращам ти с обич мойта Душа…

Ако я искаш, скрий я във тебе…
Ако я искаш, гушни я с Любов…
Знаеш, че всяка секунда е време…
Миг като вечност във този живот…

Ако поискаш, но само тогава…
Аз ще съм твоя, тук и сега…
Моите устни, очите, косата…
Тялото. Всичко… Мойта Душа…

Ако ме искаш, кажи ми го ясно…
Не, че не знам, но в момента боли…
Думите често забиват опасно…
Жило отровно във наш’те Души…

Елка Бърдарова
14ти Март 2022г

Танцува ли Сърцето ми? Не знам…
Замлъкнало е сякаш в тишината…
Притихнало е моето… А ти си там…
И двамата ни смачква самотата…

Говориме си мислено, без звук…
Душите ни се търсят и намират…
Но ти си там, а аз съм тук…
И въпреки това, телата ни се сливат…

Усещаме се силно всеки миг…
Понякога е плашещо и странно…
Ти чуваш мислите ми като вик…
Телата ни се искат страстно, жадно…

Преплетоха се нашите съдби…
И пътищата ни кръстосаха се рязко…
И всичко в миг… се промени…
А чувствата притиснаха ни в ъгъла натясно…

И вече знаем, че Тя – Любовта…
Не се планува отдалече…
Пристига като гръм… всред тишина…
Разумна ли е, редна ли е? Въпроси не задава вече…!

Елка Бърдарова
13ти Март 2022г

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

Пиша ти… А в мен е тихо…
Тъмна нощ. И самота…
Не, не спя. А пак те мисля…
Искам те до мен сега…

Пиша ти… И се протягам…
Мисълта ми ме гори…
Не докосвам. Теб те няма…
Тази липсва в мен боли…

Пиша ти… Без глас изричам…
„Искам те… до мен сега..!“
А Душата ми… прелита…
И целува те в нощта…

Пиша ти… А ти усещаш…
Всяка мисъл в този миг…
Огъня си в мен разпалваш…
И откъсва се сподавен вик…

Пиша ти… И те желая…
Искам те до мен сега!
Тази Страст е тъй заразна…
Твоя съм със тяло и Душа!

Елка Бърдарова
10ти Март 2022г

Нямам нищо… Нищичко нямам.
Празни шепи и влажни очи…
Тишина и кафе, без приятел…
Самотата до мене седи.

А навънка е пролетно време…
Но във мене е зима и хлад…
Зъзна, свила се в ъгъл, с елече…
И подсмърчам разплакана пак…

Драскам нещо на листа и мисля…
Колко лош е човек и защо?
Как създава раздори, безчинства…
И въвлича света във война.

Как настройва брат срещу брата…
И разделя син от баща…
Как създава ад на земята…
Как навсякъде властва страха…

Драскам нещо на листа и спирам…
Нямам думи. Душата мълчи…
Тази злоба и алчност не искам,
да се гаври с човешки съдби!

Натежало е всичко във мене…
И безсилна се чувствам сега.
Да крещя и да моля не стига!
Хора, спрете я тази война!

Елка Бърдарова
10ти Март 2022