Ранна сутрин обляна в лъчи…
Тиха музика вятърът носи…
Аз – с разрошени дълги коси…
И с крачета все още боси…

Стъпвам бавно… Разтърквам очи…
Днес не бързам… Не искам да бързам…
Мисълта ми обаче лети…
Думи странни отново навързвам…

По лицето пробягва тъга…
После бързо усмивка разцъфва…
А в очите ми пъстра дъга…
Спотайла е шеметни чувства…

Сядам с чаша кафе, в тишина…
И подреждам сънени мисли…
Криволича по тънка следа…
Следвам нишката в спомени мили…

Търся дума… Търся ръка…
Търся слънце… в очите любими…
Аз съм цялата днес светлина…
Не допускам в мен облаци сиви…

Ден различен… Облян във лъчи…
Тиха музика вятърът носи…
Аз – с разрошени дълги коси…
И с крачета все още боси…

©️Елка Бърдарова
13ти Септември 2023г.

Не се намирам… Може би не искам?!…
Опитвам се… сама да се размия…
Душата си… във шепите я стискам…
Тежи, боли… И иде ми да вия…

Не се намирам! Вече и не искам…
Защо да се намирам, щом те няма?
И всяка мисъл в себе си потискам…
И бавно се превръщам във забрава…

Не се намирам… Искаш ли? Не искам!
Не искам да изчезна, но се случва…
И може би в един момент ще липсвам…
А твоята Душа… ще бъде пуста…

Не се намирам… Вече и не искам…
А помниш ли, че бях стихия?…

©️Елка Бърдарова
13ти Септември 2023г

Ти носиш всички цветове…
От които имам нужда в своя свят!

©️Елка Бърдарова
12ти Септември 2023г.

---

Обичаш ли ме?
Мен!
Не друга…

Искаш ли ме?
Мен!
Не друга…

Мислиш ли ме?
Мен!
Не друга…

Копнееш ли ме?
Мен!
Не друга…

Желаеш ли ме?
Мен!
Не друга…

Питам те!
И искам отговор!
В началото на твоя ден…☕️

©️Елка Бърдарова
12ти Септември 2023г.

Плах опит за кратък разказ…✍️

Неговата любов…

Дълго беше наблюдавала и мълчала… Прекалено дълго. Вече нямаше нужда да мълчи. Вече беше видяла достатъчно.
Не й беше лесно. Никак даже!

Обичаше го с цялата си душа.
Знаеше, че и той я обича, но не вярва в бъдещето им заедно.
Беше усетила толкова много пъти неговите залитания. Нямаше нужда да пита. Нямаше нужда да й се обяснява.
Тя беше толкова сензитивна, че дори мислите му улавяше във въздуха, още преди той да ги е осъзнал.

Знаеше, че той я обича, но и знаеше, че тя не му беше достатъчна… Той имаше нужда от интрига, от ежедневно гъделичкане на мъжкото му его… Искаше да ловува, да изпитва онзи момент на победа над предалата му се жена… А тя, тя просто вече беше даденост за него.
Имаше я, знаеше, че тя е винаги там и винаги готова да го прегърне и целуне… Да му даде подкрепата си, да го успокои. Да е винаги там…

Обичаше я. Но сякаш вече не я желаеше.
Той я имаше. Имаше я… и не му беше интересно с нея…

И тогава тя изчезна. Сякаш никога не я е имало.
Нищо не каза. Нищо не направи. Беше казала достатъчно. Беше направила повече, отколкото изобщо дори беше по силите й. Но го беше направила с цялата си любов към него. Искаше той да е щастлив. Вярваше в безрезервната любов.
Но и знаеше, че той вече не вярва в ТЯХ.

Беше й го показал много пъти. И винаги имаше оправдание за поредната появила се…
А тя мълчеше и се затваряше все повече в себе си.

Той я обичаше, но не беше готов да спре с всичко онова, което знаеше, че я наранява…

И тя изчезна.

Остави го сам да решава, кое в живота му е важно…
Тя вече не беше част от него.

Той я беше пуснал…

©️Елка Бърдарова

12ти Септември 2023г.

За онези скрити думи…
Мисли и мечти… Във моята Душа…
За онези мигове безшумни…
Тихо изживяни… някога в нощта…

За онези вопли… Сълзи…
Невидяни никога от теб…
За онези втурвания бързи…
Но препънали се и във този век…

За онези страсти… Силни…
Сложили на клада моята Душа…
За онези опити… Безсилни…
Да докосна тебе със ръка…

За онази Обич… Вечна…
Неподвластна ни на Разум, ни на Съд…
За онази Болка… Безконечна…
Късаща от мене тленна плът…

За онези истини… Прикрити…
И за всичко свързано със теб…
За онези сънища… В мъгла обвити…
Търся упорито в тебе лек…

©️Елка Бърдарова
11ти Септември 2023г

Сънува ми се нещо… С теб…
Красиво, цветно и възможно…
Ръцете ти – да са около мен…
И всичко да е „никак сложно“…

Да слушам думите ти… Тихо.
И да усещам как тупти сърцето…
Лицето ми – във тебе да е скрито…
Да е безоблачно за нас небето…

Да ми разказваш за мечтите…
И планове да правим заедно…
Да рошат пръстите косите…
А аз да се умилквам… галено…

Да търся в погледа ти себе си…
И цялата да се откривам…
Да чувам как ми казваш „С мене си…“…
И влюбено да се усмихвам…

Да ми говориш… Аз да слушам…
Сезоните да се редуват…
И нежно в тебе да се сгушвам…
Душите и телата ни да се жадуват…

Сънува ми се нещо… С теб!
Красиво, цветно и възможно…
Един Живот… Един куплет…
Сънува ми се… Неотложно!

©️Елка Бърдарова
9ти Септември 2023г.

Аз мисля да порасна вече…
Да спра да вярвам във вълшебства…
Да не поглеждам надалече…
А дракона? И той до днеска!

От розовия облак да се спусна…
Да стъпя здраво на земята!
И (някак) ако може да пропусна…
Че съм по-цветна от Дъгата…

Нали така ми казват всички?!…
Да съм пораснела о’ време…
Да съм отворела очички…
Да съм погледнела във мене…

Да не мечтая! Да съм тиха!
Да съм удобна, променена…
Съвети много… Ежедневно!
А аз – безкрайно уморена!…

Обаче няма да се случи!
Оставам си во век такава!…
Обичаща с Душата тебе!…
Вълшебстваща… И своенравна!…

А който иска да пораства!
На мен изобщо не ми пука!
Аз дракона не си го давам!
И не потъвам в сива скука!

Във облаците си живея…
Звездите са ми първи дружки…
Обичам често да си пея…
И да танцувам без задръжки…

Обичам да Обичам тебе!
И никак не желая друго!
А щом си в мислите със мене…
Сърцето ми забива лудо…

©️Елка Бърдарова
4ти Септември 2023г.

Линкове към моите стихосбирки ⬇️⬇️⬇️

https://izdavam.com/bg/book/IskamTe/5415

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204