Изслушах кой каквото имаше да каже… И критики, и комплименти, и лъжи… Опитаха се да ме смачкат духом даже… С пръст ме сочиха, изричаха и клевети…
От всички тях научих що е подлост… На завистта видях ужасното лице… Усетих опитите им да смачкат мойта гордост… И да разбият… тупкащото ми Сърце…
След ударите им, все още дишам, още мога! И още има ме! Напук дори! Да мразиш… винаги е болка! Но тази болка ще разяжда техните души!
Усмихвам се, глава изправям. Денят отново е прекрасен – в цвят! Намерила съм себе си! И Любовта! Не се предавам! Животът ми със споделена Обич е богат!
Такава, каквато аз се познавам… Не обичам шум и шумни компании. Многото хора на едно място ме уморяват и често съм с главоболие след такива събирания. Обичам да съм насаме с мислите си, да пия кафето си късо и без никакви допълнения. Обичам да прескачам от едно „измерение“ в друго… Трудно се отказвам от нещо, в което вярвам. Не позволявам да ми се влияе. Вече съм на такава възраст, че бих могла сама да преценя кое е правилно и кое не е, какво ме прави щастлива и кое ме смачква, как е редно да постъпя в дадена ситуация или да не постъпя, как да пиша и да се изразявам, и как да бъда себе си във всеки един момент! Сама изграждам мнение за даден човек. Чуждите думи и мисли са чужди и не са мои… Мечтая! Научих се да мечтая – малко късно в живота си, но осъзнах, че е прекрасно и че това ме движи, кара ме да дишам по различен начин и да искам, да искам не материални неща, а такива, които ме усмихват и ме карат да творя… Научих, че завистта е нещо, което няма място в мен и в моя живот, но я усетих и усещам, и знам, че тя е отрова за онзи, в който тя е намерила почва. Обичам това, което имам и съм благодарна на живота за това, през което съм преминала до този момент. Всяко едно събитие, всеки един проблем и всяка една радост са направили от мен човекът, който съм сега! Така е трябвало, така се е случило! Научих се, че мога да затварям книги и да забравям за тях… Научих, че децата ми са дар и са точно такива, каквито трябва да бъдат! Че не аз избирам тях, а те мен… А аз вероятно има още много да уча, за да бъда майката, от която те имат нужда! Всеки ден научавам по нещичко за себе си… Всеки ден се вглеждам навътре в мен… Откривам се… И това е един непрестанен процес на себеопознаване… Всеки ден…
Щастлива съм да споделя с всички мои читатели и приятели, че моята четвърта стихосбирка „Всяка крачка е към теб…“ вече може да бъде закупена и от онлайн книжарницата на lulu.com
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 