Как искам, да ти шепна със Любов… Да се притискам страстно в тебе… И всяка моя дума да е зов… Която да прониква и да те превзема…
Как искам да си с мен сега… И да усещам пулса ти, Сърцето… Да се събирам, без да се руша… „Обичам те!“ – изписвам във небето…
Как искам твоите ръце… И теб, до мен… Желая те в момента! Изпращам ти туптящото Сърце… И Страст, която ме залива тъй горещо…
Как искам… Знам, че ме усещаш! Знам! Дори когато тишината натежава… Нощта е звездна.. Аз съм тук, а ти си там… Изгарям в Огънят ти… И очаквам наш’та среща!
Аз знам, че всяка вечер ме мечтаеш… Как тихо сгушена съм в теб… И знам, че ме копнееш… И желаеш… Но знаеш ли, че ти, Живота си за мен?!
И знаеш ли, че всяка вечер мисля… Съдба ли е? Или какво? Тъй липсваш ми… Обичам те! Не крия! Жадувам да съм в твоето легло…
И всяка нощ с Душата си те сгушвам… И съм до тебе, там, в съня… Ах, как копнея, сутрин в теб да се притискам… Мечтая те, до мен! И аз, в прегръдките на Любовта…
Знаеш ли, аз не познавам Душата си – тя познава мен… И как е възможно изобщо да я познавам…? Колкото и да се вглеждам в себе си, колкото и да оставам насаме с мислите си, тя винаги успява да ме изненада и да ме поведе в онази посока, която не винаги съвпада с посоката на Разума… И знаеш ли? Когато я следвам се чувствам щастлива… А Разумът, той не винаги е съгласен с моето щастие… Опитва се да ме вразуми, да ми каже, че така не трябва… Ами хората? Ами тяхното мнение? Ами…, ами…, ами…? А Душата не пита „Ами…?“, тя просто знае… Живяла е толкова дълго, в толкова много тела като моето… Коя съм аз да й се противя? А той – Разумът, това му е работата, да те кара да се замисляш…, но ако му позволиш да надделее, тогава започваш да се чувстваш в затвор… Превръщаш се в един нещастлив човек, съобразяващ се с всички и всичко, но не и със себе си и с Душата си…
Аз няма да те пусна да си тръгнеш! Душата си, заради мене да изтръгнеш… В прегръдката си нежна ще те скрия…! И целия… със мойта Обич ще обвия…!
Обичам те…! Усещаш и го знаеш…! И всяко твое тръгване… за мен е краят… Умирам…! Спирам да живея…! Не ме опазваш! Знаеш, че без теб гаснея…!
Аз сили нямам да крещя, но ти се моля… Омраза няма в мен, а много болка… И Обич има… силна, и голяма… Не мога да те пусна! Погледни ме! Няма!
Не може да си тръгнеш… Ти го знаеш! Душата ти… в едно със моята сега е…! Прегърнали сме се и силно се Обичаме…! И всеки миг… във нашата Любов се вричаме…!