Отдавна, отдавна, много отдавна….
Се случиха всичките тези неща…
Сега съм различна, за някои… странна…
Но волна се чувства мойта Душа!

Отдавна, отдавна, в едно друго време…
Бях много наивна и много добра…
Все казвах „Добре де, от мене да мине…“…
„Такава – си казвах – е мойта съдба…“…

Отдавна, отдавна, научих, че мога…
Да вземам решения, важни за мен…
Че изборът, всъщност във себе си нося…
С усмивка да срещам всеки мой ден..!

И ето ме днес… След отдавна, отдавна…
Щастлива със себе си. С пъстри криле…
Обичаща силно, безкрайно, безкрайно…
Докосваща с мисъл, с Душа и Сърце…

Елка Бърдарова©️
14ти Юни 2022г

Очите ми понякога са слепи…
Не виждат. Всичко е мъгла…
Ушите ми понякога са глухи…
Потъвам във дълбока тишина…

Ръцете ми понякога са къси…
Увисват недостигнали до теб…
Във стихове изгубена се лутам…
И търся… някакъв съвет…

Понякога денят ми преминава…
Облечен… в свойта сивота…
Друг път на клада ме изгаря…
Решил, че съм опасна за света…

Променливо е времето във мене…
Ту топло, ту дъждовно, ту е студ…
Обичащо, събличащо и нежно…
Целуващо, на завистта напук…

Ту в цвят облечена съм цяла…
Ту „гола“ съм и по Душа…
Ту непокорно своите коси развяла…
Ту кърпя… наранените крила…

И всеки миг превръщам се във друга…
И всеки миг съм себе си! И пак…
Обичам да съм нежна, но и груба,
ще бъда, ако някой ми подложи крак!

Елка Бърдарова©️
13ти Юни 2022г

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

Понякога чувам „Търсиш внимание.!
Нали затова публикува стиха.!“…
И става ми тъжно, че хората смятат…
Че моят подарък, е вик в самота…

Не търся внимание!Достатъчно имам!
От хората дето, са с мен всеки ден.
Които обичам и те ме обичат!
Това ми е важно и топли ме мен!

Напиша ли нещо, оставям след мене…
И давам частица от себе си аз…
Не търся признание! И тъй съм далече,
от жажда за слава или пък за власт..!

Елка Бърдарова©️
13ти Юни 2022г

Площадът в този ден гъмжеше…
От струпали се много хора…
И всеки с някого вървеше…
И тичаха деца наволя…

А слънцето препичаше, гореше…
Голяма жега, въздухът трептеше…
Фонтанът… сякаш животворен…
Прохлада от водата му струеше…

Една жена зададе се самичка…
Във цветна рокля – в розово и синьо…
С коси чупливи… Беше като птичка…
Тъй нежна и ефирна… Но самичка…

Тълпата се отдръпна и разцепи…
Пътека й направиха, да мине…
Жените гледаха… втрещени…
Мъжете мислеха… „Каква богиня…“…

Събула бе сандалите на токчета…
В ръка ги носеше, вървеше боса…
А роклята й с разкопчани копчета…
Така невинно… всички омагьоса…

Извиваше се тялото й грациозно…
Пристъпваше… красива, горда…
Едно момче помаха й неволно…
Лицето й… в усмивка грейна…

Едни очи я гледаха и я изпиваха…
А други с’ завист се извръщаха…
Жените я одумваха, не спираха…
Мъжете страстно… я жадуваха…

А тя бе негова… единствено…
И никой не допускаше до себе си…
Жените с поглед я разсичаха…
Мъжете я сънуваха в ръцете си…

Премина през площада, през тълпата…
Остави своя аромат след себе си…
Да им напомня и след време за жената…
Говореща с Душата и Сърцето си…

Елка Бърдарова©️
12ти Юни 2022г

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

Днес исках да ти кажа сто неща…
Но беше тихо, много тихо…
А теб те нямаше, откачах си сама…
Задъхвах се, побърквах се, въздишах…

Държах се май… като разплакано дете…
Подсмърчах, бърсах и сълзите…
И през минута търсех твоето лице…
Но беше тихо, много тихо…

Побърках се… Нали разбра?!
Побърках после и самия тебе…
Какво да правя? Смееш се сега…
Но трудно дишам… надалеч от тебе…

Елка Бърдарова©️

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

С цялото си уважение и признателност към всички мои читатели и приятели!

Не се сърдете, че мълча…
На коментари рядко отговарям…
Голям проблем ми е това…
Но всеки коментар го оценявам!

Благодаря Ви, че сте с мен!
Благодаря, че ме четете!
Благодаря Ви, че и моят ден,
усмихвате го с нежно цвете!

Благодаря Ви, че сте тук!
Че страничката Ви харесва!
Че даже и когато в мен е студ…
Енергията Ви… отново ме зарежда…

Благодаря Ви!❤️

Елка Бърдарова©️
11ти Юни 2022г

Какъв ти е проблемът, бе момче?
Какво си седнал и си се оклюмал?
Светът ли свършва, че си толкоз зле?
Или пък кораба ти е потънал?

Като те гледам, здрав си май?!
И жив си… Дишаш още…
А отчаянието в тебе няма край…
Съдбата ли упрекваш още?

Не любопитвам… как, защо…
И отговори не желая…
Животът, знай, е колело…
Събаря те и те изправя…

Каквото и да кажa, ще сгрешa…
Съвети няма да раздавам.
Седни, поговори със своята Душа…
И отговорите си да намериш, пожелавам!

Елка Бърдарова©️
11ти Юни 2022г

Аз рядко пиша по’ така…
Но днес удари ме „съчмата“…
И мисля, да си позволя…
Да съм различна… Даже „островата“…

Да съм каквато ми е кеф…
Поне за миг да съм директна…
И да похарча някой лев…
За дрешка… „адски неприлична“…

Защото писна ми да се държа…
Като „девица“ пред тълпата…
И все да кимам, и да си мълча…
Е, днес ще съм… „онази със рогата“…

И няма да съм тъй добра..!
И няма да съм тиха, нежна..!
Ще съм онази… „другата жена“..!
Която може да е… буря снежна..!

Елка Бърдарова©️
11ти Юни 2022г

Живот във нета… И „любов“…
И чат „на лични“… Обяснения…
Със чужди снимки…
Профил нов…
Лъжи, лъжи… И извинения…

„Загриженост“… за чужд живот…
„Приятелсто“… уж само търси…
„Спасителка“… със „облик“ нов…
Но мислите й… пак са „мръсни“…

Елка Бърдарова©️
11ти Юни 2022г

Не се припознавай в мен…
Аз не съм Ти!
Моите мисли са мои…
Чувствата са си мои…
Ти си различен/различна!
Чувствай сам, по своему!
Когато боли, всеки сам усеща болката си…
Аз усещам моята…
А ти усещаш твоята!
Аз не мога да вляза в твоята болка!
Тя си е твоя, само твоя!
Същото е и с моята…
Тя си е само моя и изгаря само мен!
Какъвто и урок да си научил в живота, той е бил за теб!
Аз трябва сама да науча своите!
Не може наготово!
Не ми помагай! Пътеката е само моя!
Аз няма да мина по твоята пътека, защото тя е за теб!
Ние сме различни с теб!
Много различни!!!
И много еднакви!!!
Но всеки е себе си!

Елка Бърдарова©️
11ти Юни 2022г