Приятелството струва ли пари? Или е нещо дето идва от сърцето? Доказва се във трудност и в беди… А губи се с лъжите много лесно…
Приятелството е безценна перла… Откриеш ли я, стискай я във шепи здраво! Не позволявай, да допускаш грешки… И да останеш без приятелското рамо…
Приятелството е като дъга в живота… Със всички свои цветове, нюанси… Но винаги ти дава и комфорта… да знаеш, че за някой нещо значиш…
Приятелството се създава трудно… Изисква време, за да се докаже… Но всяка трудност със приятел споделена… По-лесна става за решаване…
Приятелството е безценно и безплатно! И То повярвай ми, пари не струва… Не го продават като стока на пазара… Изисква грижа и сърце, а те не се купуват!
Хей, Приятелко, как си в България? Отдавна не сме си говорили с теб… Залутани в ежедневните си проблеми… Забързани, да свършим всичко подред…
А помниш ли, как се качвахме в колата? И пътувахме без посока, без цел… И помниш ли, как виждахме този свят шарен? И се кикотехме на историите си, гледайки слънцето, и пиейки кафе…
Хей, Приятелко, как си в България? Знам, че си там… и все още без мен… Чакаш ме… със стаена надежда… А усмивката е винаги на красивото ти лице…
Аз знам, че ме чакаш, няма нужда да казваш… И ще се върна един ден при теб… Само че… до тогава искам да мислиш за себе си! Да се пазиш… и наистина, наистина да си добре!
Аз не търся зад всяка дума скрито значение. Не анализирам как и защо. Не прося внимание! Знам, че всеки си има своето мнение… И всеки гледа на случващото се с различно око…
Има една тънка граница между поета/писателя и читателите, която е редно да бъде уважена и да не се преминава! Авторите пишат, читателите четат! Авторите създават истории и рисуват картини с думи. Читателите възприемат написаното според тяхното лично усещане в конкретния момент. Авторът не винаги е лирически герой в написаното от него! Той има богата фантазия, която му служи да създава своите творби. Читателите могат да се припознават в написаното от даден автор и дори да „влизат във филма“, мислейки си, че видиш ли, точно за него е писал авторът и че точно той е човекът от стихотворението… Мили читатели, не преминавайте тази тънка граница! Запомнете, че всеки автор има личен живот и Вие не сте част от него! Той пише, Вие четете! Само толкова!!!
Написаното е с най-голямо уважение и благодарност към всеки мой читател!❤️
Без дъх ще остана, но не мога без теб! Без въздух, без хляб, без вода и без всичко… Без стряха, без огън във зима и лед… Но тебе, без тебе не мога да дишам!
Без дрехи, без нищо, без сън и без цел… Ще бъда потънала в тъмното, в мрака… Не мога! Разбираш ли? Не мога без теб! Защото Душата ми осиротяла ще страда!