Шегуваш се със мен, че съм „граблива птица“… Че те ограбвам, че крада и от съня ти… Но казваш, че те пазя и като орлица… И бдя над теб, и търся Любовта ти…
Не си крада… Аз просто те Обичам! Прегръщам те със цялата си нежност… И паля те със Страст, и разсъбличам… Превръщам всеки кратък миг във вечност…
Превзела съм ти тялото… А мойто? Нали ти същото със мойто правиш?! Кръвта ми се превръща в лава с твойто… Щом с огнени целувки по гърба ми лазиш…
От мислите ти си крада… Обичам… Да чувам всяка и да я попивам… В Душата ти се ровя… И събличам… А моята пред теб е вечно гола…
Във нощите завивам те със нежност… Съня ти пазя и на пръсти стъпвам… И всяка сутрин е за мен безбрежност… Когато своето кафе със теб отпивам…
На крадла ли приличам според тебе? Та аз без теб, дори не мога и да дишам! И знаеш ли? Обичала съм те и в друго време… Не те крада! А в Обич със Душата си на теб се вричам!
Ех, как обичам някой да ми каже… „Е, няма как стане!“ или „Не така!“… Тогава се показва в мен ината бърже… И виждаш, как поникват ми крилца…
Дали крилца са само, аз си зная… Или и мънички, но острички рогца… Обаче факт е, че не си кротувам и не трая… Ами се втурвам наинат… и през глава…
Та, „най-обичам“, някой в мен да се съмнява… И да ми обяснява, как е най-добре… Там разни правила да ми развява… И да ме кара, да подвивам чинно колене…
Живота ми да вкарва в сива рамка… Която нему пасвала… Но не на мен! И тука… аз ще си призная… Съвети не желая! Дори и в хаос да е моят ден…
Когато денят ти започне с усмивка… Дори и със смях до сълзи, е добре! Какво като някой проблем те притиска? Намигни дяволито, бъди пак дете!
Изпий си кафето, спокойно, не бързай! Той – графикът, вечно подпира те… Знам! Все тичаш, препускаш, угаждаш на всеки… Да бъдеш добър… Но си все неразбран…
Сложи очилата – онези вълшебните… Които показват доброто в Света… Изтрий сивотата и нека да светне! Във теб светлинката…. И открии чудеса!
Изплези се игриво! Не ти ли харесва? Да бъдеш отново за миг диване… Което е себе си, във всяка секунда… Я виж в огледалото! Изглеждаш добре!
Разрошена сутрин… и смях те залива… Денят ти започва кикотещо пак… Проблемите сякаш сами се изтриват… Кафето горчиво… отпиваш с мерак…
Когато прегръщам – не мога по малко… Когато целувам – целувам аз жарко… Когато се сърдя – се сърдя сериозно! Когато си тръгвам – след мене е болка…
Когато говоря – очаквам да чуеш! Когато не питам – не искам да чуя! Когато се смея – се смея аз лудо…. Когато лудея – съм цялата лудост…
Когато ти казвам „Обичам“ – Обичам! Не искам, но давам… На друг не приличам… Различна и странна… Влудяваща често… Такава съм! Знаеш… Непораснал съм дечко…
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 