
Сгромолясва се Света над мен…
И гръм разцепва тишината…
Огромни капки, дъжд студен…
А нещо стяга ми Душата…
Смрачено вън, а уж е ден…
Къде изчезна слънчевото зайче?
И птиците… замлъкнаха съвсем…
Студено, мрачно, някак страшно….
Свивам се съвсем сама…
И търся твоята прегръдка…
Онази твоя топлинка…
В която искам… да се сгуша…
Притихнала рисувам пак…
Колибри, слънце, пеперуди…
Опитвам да открия знак…
Че нещо хубаво ще ми се случи…
Изправям се… Разтърсвам рамене…
Понякога се чувствам толкоз слаба…
Събрала в себе си мечти, небе…
Жена с Душа, която Любовта си е познала…
Сгромолясва се Света над мен…
Но знам, че Любовта ти имам…
И ще намеря сили… в този ден…
От твоята Душа… закрила аз си взимам…!
Елка Бърдарова
4ти Април 2022г








