Всички цветове…


Ти носиш всички цветове…
От които имам нужда в своя свят!

©️Елка Бърдарова
12ти Септември 2023г.

Обичаш ли ме?


Обичаш ли ме?
Мен!
Не друга…

Искаш ли ме?
Мен!
Не друга…

Мислиш ли ме?
Мен!
Не друга…

Копнееш ли ме?
Мен!
Не друга…

Желаеш ли ме?
Мен!
Не друга…

Питам те!
И искам отговор!
В началото на твоя ден…☕️

©️Елка Бърдарова
12ти Септември 2023г.

Неговата любов…

Плах опит за кратък разказ…✍️

Неговата любов…

Дълго беше наблюдавала и мълчала… Прекалено дълго. Вече нямаше нужда да мълчи. Вече беше видяла достатъчно.
Не й беше лесно. Никак даже!

Обичаше го с цялата си душа.
Знаеше, че и той я обича, но не вярва в бъдещето им заедно.
Беше усетила толкова много пъти неговите залитания. Нямаше нужда да пита. Нямаше нужда да й се обяснява.
Тя беше толкова сензитивна, че дори мислите му улавяше във въздуха, още преди той да ги е осъзнал.

Знаеше, че той я обича, но и знаеше, че тя не му беше достатъчна… Той имаше нужда от интрига, от ежедневно гъделичкане на мъжкото му его… Искаше да ловува, да изпитва онзи момент на победа над предалата му се жена… А тя, тя просто вече беше даденост за него.
Имаше я, знаеше, че тя е винаги там и винаги готова да го прегърне и целуне… Да му даде подкрепата си, да го успокои. Да е винаги там…

Обичаше я. Но сякаш вече не я желаеше.
Той я имаше. Имаше я… и не му беше интересно с нея…

И тогава тя изчезна. Сякаш никога не я е имало.
Нищо не каза. Нищо не направи. Беше казала достатъчно. Беше направила повече, отколкото изобщо дори беше по силите й. Но го беше направила с цялата си любов към него. Искаше той да е щастлив. Вярваше в безрезервната любов.
Но и знаеше, че той вече не вярва в ТЯХ.

Беше й го показал много пъти. И винаги имаше оправдание за поредната появила се…
А тя мълчеше и се затваряше все повече в себе си.

Той я обичаше, но не беше готов да спре с всичко онова, което знаеше, че я наранява…

И тя изчезна.

Остави го сам да решава, кое в живота му е важно…
Тя вече не беше част от него.

Той я беше пуснал…

©️Елка Бърдарова

12ти Септември 2023г.

Търся упорито в тебе лек…


За онези скрити думи…
Мисли и мечти… Във моята Душа…
За онези мигове безшумни…
Тихо изживяни… някога в нощта…

За онези вопли… Сълзи…
Невидяни никога от теб…
За онези втурвания бързи…
Но препънали се и във този век…

За онези страсти… Силни…
Сложили на клада моята Душа…
За онези опити… Безсилни…
Да докосна тебе със ръка…

За онази Обич… Вечна…
Неподвластна ни на Разум, ни на Съд…
За онази Болка… Безконечна…
Късаща от мене тленна плът…

За онези истини… Прикрити…
И за всичко свързано със теб…
За онези сънища… В мъгла обвити…
Търся упорито в тебе лек…

©️Елка Бърдарова
11ти Септември 2023г

Сънува ми се…

Сънува ми се нещо… С теб…
Красиво, цветно и възможно…
Ръцете ти – да са около мен…
И всичко да е „никак сложно“…

Да слушам думите ти… Тихо.
И да усещам как тупти сърцето…
Лицето ми – във тебе да е скрито…
Да е безоблачно за нас небето…

Да ми разказваш за мечтите…
И планове да правим заедно…
Да рошат пръстите косите…
А аз да се умилквам… галено…

Да търся в погледа ти себе си…
И цялата да се откривам…
Да чувам как ми казваш „С мене си…“…
И влюбено да се усмихвам…

Да ми говориш… Аз да слушам…
Сезоните да се редуват…
И нежно в тебе да се сгушвам…
Душите и телата ни да се жадуват…

Сънува ми се нещо… С теб!
Красиво, цветно и възможно…
Един Живот… Един куплет…
Сънува ми се… Неотложно!

©️Елка Бърдарова
9ти Септември 2023г.

Отговорът е в теб

Когато усетиш, че думите бягат…

Когато приседнал, просто мълчиш…

Когато и мисли, те странни налягат…

Тогава със себе си, ти остани!

Тогава не бързай! Да бързаш е грешка!

Живота припрян е… Но ти, забави..!

И всички проблеми, с лека насмешка…

Във списък с’ задачи, ги подреди…

И щом във задача, превърнеш проблема…

Тогава и пътя намираш напред…

Понякога правиш след грешката, грешка…

Но отговорът… е вътре във теб…

©️Елка Бърдарова

7ми Септември 2022г.

Отказвам да съм друга!

Аз мисля да порасна вече…
Да спра да вярвам във вълшебства…
Да не поглеждам надалече…
А дракона? И той до днеска!

От розовия облак да се спусна…
Да стъпя здраво на земята!
И (някак) ако може да пропусна…
Че съм по-цветна от Дъгата…

Нали така ми казват всички?!…
Да съм пораснела о’ време…
Да съм отворела очички…
Да съм погледнела във мене…

Да не мечтая! Да съм тиха!
Да съм удобна, променена…
Съвети много… Ежедневно!
А аз – безкрайно уморена!…

Обаче няма да се случи!
Оставам си во век такава!…
Обичаща с Душата тебе!…
Вълшебстваща… И своенравна!…

А който иска да пораства!
На мен изобщо не ми пука!
Аз дракона не си го давам!
И не потъвам в сива скука!

Във облаците си живея…
Звездите са ми първи дружки…
Обичам често да си пея…
И да танцувам без задръжки…

Обичам да Обичам тебе!
И никак не желая друго!
А щом си в мислите със мене…
Сърцето ми забива лудо…

©️Елка Бърдарова
4ти Септември 2023г.

Линкове към моите стихосбирки ⬇️⬇️⬇️

https://izdavam.com/bg/book/IskamTe/5415

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

Едно прекрасно ревю за нашата книга „Искам те…“

Скрита сила

Какво като косите ми са побелели?
А бръчки набраздяват моето лице…
Какво като годинките ми отлетели…
Са давали и вземали от моето Сърце…

Какво като изглеждам неперфектно?
С килце отгоре и с разрошени коси…
Какво? Нали в Душата ми е цветно…
Какво? Защо се смееш? Я кажи?

Какво като съм тиха-луда?…
Създаваща със мисъл светове…
Какво като със всяка дума…
Докосвам нечия Душа, Сърце…

Какво? Нима е грешно?
Нима за всичко има правила?
Нима живее се по книга?
Нима на мене ми отива сивота?…

Какво? Във погледите укор виждам…
И поучително размахан пръст…
Във рамки трудно се побирам!…
Със гордост нося своя кръст!

Какво? Нима не съм красива?…
Такава грешна? И с прошарени коси…
В очите ми ще видиш сила…
Която омагьосва… хиляди души…

Елка Бърдарова©️
2ри Януари 2023г