Аз знам, че всяка вечер ме мечтаеш… Как тихо сгушена съм в теб… И знам, че ме копнееш… И желаеш… Но знаеш ли, че ти, Живота си за мен?!
И знаеш ли, че всяка вечер мисля… Съдба ли е? Или какво? Тъй липсваш ми… Обичам те! Не крия! Жадувам да съм в твоето легло…
И всяка нощ с Душата си те сгушвам… И съм до тебе, там, в съня… Ах, как копнея, сутрин в теб да се притискам… Мечтая те, до мен! И аз, в прегръдките на Любовта…
Аз няма да те пусна да си тръгнеш! Душата си, заради мене да изтръгнеш… В прегръдката си нежна ще те скрия…! И целия… със мойта Обич ще обвия…!
Обичам те…! Усещаш и го знаеш…! И всяко твое тръгване… за мен е краят… Умирам…! Спирам да живея…! Не ме опазваш! Знаеш, че без теб гаснея…!
Аз сили нямам да крещя, но ти се моля… Омраза няма в мен, а много болка… И Обич има… силна, и голяма… Не мога да те пусна! Погледни ме! Няма!
Не може да си тръгнеш… Ти го знаеш! Душата ти… в едно със моята сега е…! Прегърнали сме се и силно се Обичаме…! И всеки миг… във нашата Любов се вричаме…!
Има дни, в които съм дъждовна… Такива мрачни, с доста студ… В които съм ужасно невъзможна… Но пак съм влюбена – на времето напук…
Има дни, в които съм разрошена… Небрежна и пижамена, с усмивка на хлапе… В които искам само да съм сгушена… А ти да ме Обичаш и да целуваш вирнатото ми носле…
Има дни, в които съм разплакана… Подсмърчаща и мрънкаща, незнаеща защо… В тези дни ме гледаш много странно… И чудиш се объркано: „Това пък откъде ли е дошло?“…
Има дни, в които съм вълшебна… Събуждам чудесата, рисувам сто слънца… Във тези дни съм твоята вълшебница… С която си готов, да преобърнеш и Света…
Има дни… и нощи, във които… Потъваме в обичане, преплетени в едно… В които всичко хвърляме и разсъбличаме… И страстно сливаме… две Души и две Тела…
И всяка нощ ще се събуждаме за тях… И всяка нощ ще им разкаваме за Любовта си… Ще ги посипваме… със звезден прах… И ще им пращаме частичка от Страстта си…
Ще им рисуваме картини… Аз и Ти… Прегърнати, обичащи се… Цели… Намерили се сред безброй звезди… И Душите си една във друга слели…
Ще те сгуша тихо… А ти ще заспиш… Ще сънуваш… в мойте обятия… Ще те целувам нежно… докато спиш… Ще внимавам… И ще пазя Душата ти…. Ще ти дам спокойствие… Цел… Ще събирам парченца… Болка ще трия… Ще усмихвам лицето ти… Ще ти дам и мечти… Ще лекувам крилете ти… Защото… тебе Обичам!
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 