Без дъх ще остана, но не мога без теб! Без въздух, без хляб, без вода и без всичко… Без стряха, без огън във зима и лед… Но тебе, без тебе не мога да дишам!
Без дрехи, без нищо, без сън и без цел… Ще бъда потънала в тъмното, в мрака… Не мога! Разбираш ли? Не мога без теб! Защото Душата ми осиротяла ще страда!
Когато прегръщам – не мога по малко… Когато целувам – целувам аз жарко… Когато се сърдя – се сърдя сериозно! Когато си тръгвам – след мене е болка…
Когато говоря – очаквам да чуеш! Когато не питам – не искам да чуя! Когато се смея – се смея аз лудо…. Когато лудея – съм цялата лудост…
Когато ти казвам „Обичам“ – Обичам! Не искам, но давам… На друг не приличам… Различна и странна… Влудяваща често… Такава съм! Знаеш… Непораснал съм дечко…
Аз ще съм винаги до теб във всяка буря… Дори когато искаш да съм по-далеч… Когато в теб гърми и е студено… Когато всичко сякаш става лед…
Аз ще съм винаги до теб и във деня ти… Дори когато бързаш и когато си зает… Когато искаш… самотата си… Тогава тихичка ще съм, но пак до теб…
Аз ще съм винаги до теб и във съня ти… Дори когато трудно се сънува и боли… Когато искаш аз да те целувам и прегръщам… Когато всяка клетка в теб… за мен гори…
Аз ще съм винаги до теб и в теб самия… Там вътре, надълбоко в твоята Душа… Защото винаги си с мен… и в мене… Защото Ти си Аз! Защото ти си… моята Душа!
Ще помълча… Ще приседна… Ще помисля… Ще потъгувам… Ще погледам… Ще си тръгна… Ще се събера… Ще попътувам.. Ще съм цяла отново… Ще се върна обратно… Ще се скрия в ръцете ти… Ще ме прегърнеш… страстно… Ще ме целуваш обичащо… Ще се усмихвам щастливо… Ще съм потънала в тебе… Ще съм осъзнала… всичко… Ще съм жива…, разцъфваща… Ще съм жена… и момиче… Ще съм твоя… и искаща… Защото ти… ме обичаш…
Обич… Всичко е в тази кратка думичка! Всичко.! Всичко, заради което си заслужава… да обърнеш света… Да преместиш планини… Да преплуваш океани… За да прегърнеш и целунеш… За да се почувстваш Цял… Жив и Щастлив…