Плах опит за кратък разказ…✍️

Неговата любов…

Дълго беше наблюдавала и мълчала… Прекалено дълго. Вече нямаше нужда да мълчи. Вече беше видяла достатъчно.
Не й беше лесно. Никак даже!

Обичаше го с цялата си душа.
Знаеше, че и той я обича, но не вярва в бъдещето им заедно.
Беше усетила толкова много пъти неговите залитания. Нямаше нужда да пита. Нямаше нужда да й се обяснява.
Тя беше толкова сензитивна, че дори мислите му улавяше във въздуха, още преди той да ги е осъзнал.

Знаеше, че той я обича, но и знаеше, че тя не му беше достатъчна… Той имаше нужда от интрига, от ежедневно гъделичкане на мъжкото му его… Искаше да ловува, да изпитва онзи момент на победа над предалата му се жена… А тя, тя просто вече беше даденост за него.
Имаше я, знаеше, че тя е винаги там и винаги готова да го прегърне и целуне… Да му даде подкрепата си, да го успокои. Да е винаги там…

Обичаше я. Но сякаш вече не я желаеше.
Той я имаше. Имаше я… и не му беше интересно с нея…

И тогава тя изчезна. Сякаш никога не я е имало.
Нищо не каза. Нищо не направи. Беше казала достатъчно. Беше направила повече, отколкото изобщо дори беше по силите й. Но го беше направила с цялата си любов към него. Искаше той да е щастлив. Вярваше в безрезервната любов.
Но и знаеше, че той вече не вярва в ТЯХ.

Беше й го показал много пъти. И винаги имаше оправдание за поредната появила се…
А тя мълчеше и се затваряше все повече в себе си.

Той я обичаше, но не беше готов да спре с всичко онова, което знаеше, че я наранява…

И тя изчезна.

Остави го сам да решава, кое в живота му е важно…
Тя вече не беше част от него.

Той я беше пуснал…

©️Елка Бърдарова

12ти Септември 2023г.