Разхождах се по късна доба
Със кучето си във ръка…
И сред среднощната природа…
Се срещнах с бродеща Душа…

Поканих я, до мен да седне…
На пейка, под едно дърво…
Цигара я почерпих даже…
А тя ми зарида горко…

Разказа ми, че дълго броди…
Света обхожда ден и нощ…
Но сред различните народи…
Се чувствала като Гаврош…

А аз се стреснах, като чух…
Да ми говори тез’ неща…
Погледнах я в очите право…
Но нямаше във тях шега…

Сълза открих, да се отронва…
Усетих болка и тъга…
А кучето до мен полегна…
И близна моята ръка…

И то усетило горкото…
Че е самотна във нощта…
Присламчи се до нея плътно…
И тихичко й заскимтя…

А аз седях и наблюдавах…
Притихнала до тях мълчах…
И бавно, бавно осъзнавах…
Че влюбвам се с Душа в Душа…

Протегнах се и я прегърнах…
Заля ме странна топлина…
Сърцето ми заби различно…
И в мене пламна Любовта…

Почувствах се във миг щастлива…
И някак цяла, и добра…
А в мене своя дом открила…
Се сгуши бродеща Душа…

Елка Бърдарова©️
17ти Юни 2022г

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

На пакостите съм царица…
Белите са ми във кръвта…
Все мисли моята главица…
„Какво ли пак да сътворя?“…

Прехвърлям във ума си разни…
Идейки странни… Боже мой!
Една от друга по-опасни…
А аз съм главния герой…

Сценария ще го прелистя…
Умувайки до късен час…
Каквито и да ги измисля…
Виновницата ще съм аз…

Обаче как ми пука само…
Щуреца във ухото ми запя…
Дори и да изглежда странно…
Щурее ми се… и не е шега!

Елка Бърдарова©️
16ти Юни 2022г

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

Бавно изписвам дума след дума…
Тихо въздишам и мисля сега…
Мойта Душа е тъй неразумна…
Твойта Душа ще прегърне в нощта…

Бавно нареждам снимка след снимка…
Аз и ти – заедно, в онзи живот…
Тихо говоря, почти даже шепна…
Думи за Обич и страстна Любов…

Бавно протягам се, бавно докосвам…
Милвам, целувам, обгръщам с ръце…
Нежно във себе си, тебе те сгушвам…
Слушам как бие твойто Сърце…

Бавно и влюбено с дъх те обхождам…
И във съня ти влизам с Душа…
Знам, че усещаш всичко във мене…
Спи ми спокойно, а аз ще мълча…

Елка Бърдарова©️
15ти Юни 2022г

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

Като ти плесна два шамара…
Ще се опомниш на мига!
Каква е тази Мара – стара?
Дето ти праща сърчица…

Ще ти просветне много бърже…
Ей ся, като се развъртя…
Кардиоложка ли е, ква е тая?
Не мънкай хич! Ще разбера!

Ейй, срама няма… и ти пише…
На „лични“… ти записва час…
Обаче хич не е наясно…
Че отговарям всъщност аз…

Стой мирен, че ще се ядосам…
Сега ще я оправя таз…
Кардиоложката със нос пудросан…
Ще си попиша с нея час…

Пък после ще я срещна…
На близичкото кафене…
Нали тя искаше със тебе среща…
Е, време е да разбере!

Като ме види, ще й причернее…
Ще има нужда от шамар…
Да се съвземе, ще помогна…
Ще й предпиша бързо цяр…

Елка Бърдарова©️
15ти Юни 2022г

Попаднах във група със стойностни хора…
Четящи поезия ден подир ден…
И казах си „Ето, намерих си своя
приятелски кръг – точно за мен!“…

И грабнах молива, развихрих се здраво…
Реших, да напиша два стиха и аз…
Запретнах ръкави, превих се изцяло…
Връз листа се трудих около час…

Обаче тъй сложно оказа се всичко…
Те, римите липсваха в моя куплет…
Реших, да поспра поне за мъничко…
И сипах си малко уиски със лед…

И после опънах краката блажено…
И купичка с ядки си сложих пред мен…
Прелистих и фейса, потърсих си муза…
За нея да пиша в дъждовния ден…

Намерих едничка картинка на котка…
И влюбих се рязко в Писаната аз…
А римите сякаш доплуваха с лодка…
Опомних се чак в среднощния час…

Пишех и драскасках… Почвах отново.
Идея си нямах, как става това…
Да пиша поезия, оказа се сложно…
Обаче инат съм, чак пот ме обля…

Поема за котка, в седем куплета…
Изля се незнайно от нейде в нощта…
А аз се почувствах ужасно по-лека…
Дописвам последната дума сега…

Елка Бърдарова©️
14ти Юни 2022г

Отдавна, отдавна, много отдавна….
Се случиха всичките тези неща…
Сега съм различна, за някои… странна…
Но волна се чувства мойта Душа!

Отдавна, отдавна, в едно друго време…
Бях много наивна и много добра…
Все казвах „Добре де, от мене да мине…“…
„Такава – си казвах – е мойта съдба…“…

Отдавна, отдавна, научих, че мога…
Да вземам решения, важни за мен…
Че изборът, всъщност във себе си нося…
С усмивка да срещам всеки мой ден..!

И ето ме днес… След отдавна, отдавна…
Щастлива със себе си. С пъстри криле…
Обичаща силно, безкрайно, безкрайно…
Докосваща с мисъл, с Душа и Сърце…

Елка Бърдарова©️
14ти Юни 2022г

Очите ми понякога са слепи…
Не виждат. Всичко е мъгла…
Ушите ми понякога са глухи…
Потъвам във дълбока тишина…

Ръцете ми понякога са къси…
Увисват недостигнали до теб…
Във стихове изгубена се лутам…
И търся… някакъв съвет…

Понякога денят ми преминава…
Облечен… в свойта сивота…
Друг път на клада ме изгаря…
Решил, че съм опасна за света…

Променливо е времето във мене…
Ту топло, ту дъждовно, ту е студ…
Обичащо, събличащо и нежно…
Целуващо, на завистта напук…

Ту в цвят облечена съм цяла…
Ту „гола“ съм и по Душа…
Ту непокорно своите коси развяла…
Ту кърпя… наранените крила…

И всеки миг превръщам се във друга…
И всеки миг съм себе си! И пак…
Обичам да съм нежна, но и груба,
ще бъда, ако някой ми подложи крак!

Елка Бърдарова©️
13ти Юни 2022г

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

Понякога чувам „Търсиш внимание.!
Нали затова публикува стиха.!“…
И става ми тъжно, че хората смятат…
Че моят подарък, е вик в самота…

Не търся внимание!Достатъчно имам!
От хората дето, са с мен всеки ден.
Които обичам и те ме обичат!
Това ми е важно и топли ме мен!

Напиша ли нещо, оставям след мене…
И давам частица от себе си аз…
Не търся признание! И тъй съм далече,
от жажда за слава или пък за власт..!

Елка Бърдарова©️
13ти Юни 2022г

Площадът в този ден гъмжеше…
От струпали се много хора…
И всеки с някого вървеше…
И тичаха деца наволя…

А слънцето препичаше, гореше…
Голяма жега, въздухът трептеше…
Фонтанът… сякаш животворен…
Прохлада от водата му струеше…

Една жена зададе се самичка…
Във цветна рокля – в розово и синьо…
С коси чупливи… Беше като птичка…
Тъй нежна и ефирна… Но самичка…

Тълпата се отдръпна и разцепи…
Пътека й направиха, да мине…
Жените гледаха… втрещени…
Мъжете мислеха… „Каква богиня…“…

Събула бе сандалите на токчета…
В ръка ги носеше, вървеше боса…
А роклята й с разкопчани копчета…
Така невинно… всички омагьоса…

Извиваше се тялото й грациозно…
Пристъпваше… красива, горда…
Едно момче помаха й неволно…
Лицето й… в усмивка грейна…

Едни очи я гледаха и я изпиваха…
А други с’ завист се извръщаха…
Жените я одумваха, не спираха…
Мъжете страстно… я жадуваха…

А тя бе негова… единствено…
И никой не допускаше до себе си…
Жените с поглед я разсичаха…
Мъжете я сънуваха в ръцете си…

Премина през площада, през тълпата…
Остави своя аромат след себе си…
Да им напомня и след време за жената…
Говореща с Душата и Сърцето си…

Елка Бърдарова©️
12ти Юни 2022г

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

Днес исках да ти кажа сто неща…
Но беше тихо, много тихо…
А теб те нямаше, откачах си сама…
Задъхвах се, побърквах се, въздишах…

Държах се май… като разплакано дете…
Подсмърчах, бърсах и сълзите…
И през минута търсех твоето лице…
Но беше тихо, много тихо…

Побърках се… Нали разбра?!
Побърках после и самия тебе…
Какво да правя? Смееш се сега…
Но трудно дишам… надалеч от тебе…

Елка Бърдарова©️

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204