„Обичам те!“… Ще ти напиша днес и аз…
За кой ли път… ще ти го кажа вече…?
„Обичам те…“, шептя ти пак без глас…
И думите редя… на лист пред мене…

„Обичам те!“… Стократно си го чул…
И знаеш как боли без теб Душата…
„Обичам те…“ И всеки стон, и звук…
Достигат Те… Убийствена е Самотата…

„Обичам те!“… Докосваш ме сега…
Усещам те… и искам да се сгуша…
И моля се, да си до мен в нощта…
А сутринта… до тебе да се будя…

„Обичам те!“… С Душа те пожелах…
И знам, че чуваш мисълта ми…
Сега ще ти го кажа в тишина…
„Обичам те…“ и знам, че си Съдбата ми…

Елка Бърдарова©️
13ти Януари 2022г

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

Художник: Милена Борисова

Когато те докосвам, не боли…
И не горчи, когато те целувам…
Когато те прегръщам, не гори…
И с тебе всяка нощ звезди сънувам…

Когато ти нашепвам в тишина…
И всяка моя дума в теб попива…
Аз знам, че съм за теб една…
А моята Душа е тъй щастлива…

Когато с мисълта си долетя…
И с цялата си Обич те обгърна…
Усещам силно в тебе Любовта…
Дори когато съм и неразумна…

Когато моите сълзи текат…
А в теб се вихри страшна буря…
Единствения лек за нас…
Намираме в прегръдките на другия…

Елка Бърдарова©️
18ти Юни 2022г

Разхождах се по късна доба
Със кучето си във ръка…
И сред среднощната природа…
Се срещнах с бродеща Душа…

Поканих я, до мен да седне…
На пейка, под едно дърво…
Цигара я почерпих даже…
А тя ми зарида горко…

Разказа ми, че дълго броди…
Света обхожда ден и нощ…
Но сред различните народи…
Се чувствала като Гаврош…

А аз се стреснах, като чух…
Да ми говори тез’ неща…
Погледнах я в очите право…
Но нямаше във тях шега…

Сълза открих, да се отронва…
Усетих болка и тъга…
А кучето до мен полегна…
И близна моята ръка…

И то усетило горкото…
Че е самотна във нощта…
Присламчи се до нея плътно…
И тихичко й заскимтя…

А аз седях и наблюдавах…
Притихнала до тях мълчах…
И бавно, бавно осъзнавах…
Че влюбвам се с Душа в Душа…

Протегнах се и я прегърнах…
Заля ме странна топлина…
Сърцето ми заби различно…
И в мене пламна Любовта…

Почувствах се във миг щастлива…
И някак цяла, и добра…
А в мене своя дом открила…
Се сгуши бродеща Душа…

Елка Бърдарова©️
17ти Юни 2022г

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

На пакостите съм царица…
Белите са ми във кръвта…
Все мисли моята главица…
„Какво ли пак да сътворя?“…

Прехвърлям във ума си разни…
Идейки странни… Боже мой!
Една от друга по-опасни…
А аз съм главния герой…

Сценария ще го прелистя…
Умувайки до късен час…
Каквито и да ги измисля…
Виновницата ще съм аз…

Обаче как ми пука само…
Щуреца във ухото ми запя…
Дори и да изглежда странно…
Щурее ми се… и не е шега!

Елка Бърдарова©️
16ти Юни 2022г

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

Бавно изписвам дума след дума…
Тихо въздишам и мисля сега…
Мойта Душа е тъй неразумна…
Твойта Душа ще прегърне в нощта…

Бавно нареждам снимка след снимка…
Аз и ти – заедно, в онзи живот…
Тихо говоря, почти даже шепна…
Думи за Обич и страстна Любов…

Бавно протягам се, бавно докосвам…
Милвам, целувам, обгръщам с ръце…
Нежно във себе си, тебе те сгушвам…
Слушам как бие твойто Сърце…

Бавно и влюбено с дъх те обхождам…
И във съня ти влизам с Душа…
Знам, че усещаш всичко във мене…
Спи ми спокойно, а аз ще мълча…

Елка Бърдарова©️
15ти Юни 2022г

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

Като ти плесна два шамара…
Ще се опомниш на мига!
Каква е тази Мара – стара?
Дето ти праща сърчица…

Ще ти просветне много бърже…
Ей ся, като се развъртя…
Кардиоложка ли е, ква е тая?
Не мънкай хич! Ще разбера!

Ейй, срама няма… и ти пише…
На „лични“… ти записва час…
Обаче хич не е наясно…
Че отговарям всъщност аз…

Стой мирен, че ще се ядосам…
Сега ще я оправя таз…
Кардиоложката със нос пудросан…
Ще си попиша с нея час…

Пък после ще я срещна…
На близичкото кафене…
Нали тя искаше със тебе среща…
Е, време е да разбере!

Като ме види, ще й причернее…
Ще има нужда от шамар…
Да се съвземе, ще помогна…
Ще й предпиша бързо цяр…

Елка Бърдарова©️
15ти Юни 2022г

Попаднах във група със стойностни хора…
Четящи поезия ден подир ден…
И казах си „Ето, намерих си своя
приятелски кръг – точно за мен!“…

И грабнах молива, развихрих се здраво…
Реших, да напиша два стиха и аз…
Запретнах ръкави, превих се изцяло…
Връз листа се трудих около час…

Обаче тъй сложно оказа се всичко…
Те, римите липсваха в моя куплет…
Реших, да поспра поне за мъничко…
И сипах си малко уиски със лед…

И после опънах краката блажено…
И купичка с ядки си сложих пред мен…
Прелистих и фейса, потърсих си муза…
За нея да пиша в дъждовния ден…

Намерих едничка картинка на котка…
И влюбих се рязко в Писаната аз…
А римите сякаш доплуваха с лодка…
Опомних се чак в среднощния час…

Пишех и драскасках… Почвах отново.
Идея си нямах, как става това…
Да пиша поезия, оказа се сложно…
Обаче инат съм, чак пот ме обля…

Поема за котка, в седем куплета…
Изля се незнайно от нейде в нощта…
А аз се почувствах ужасно по-лека…
Дописвам последната дума сега…

Елка Бърдарова©️
14ти Юни 2022г

Отдавна, отдавна, много отдавна….
Се случиха всичките тези неща…
Сега съм различна, за някои… странна…
Но волна се чувства мойта Душа!

Отдавна, отдавна, в едно друго време…
Бях много наивна и много добра…
Все казвах „Добре де, от мене да мине…“…
„Такава – си казвах – е мойта съдба…“…

Отдавна, отдавна, научих, че мога…
Да вземам решения, важни за мен…
Че изборът, всъщност във себе си нося…
С усмивка да срещам всеки мой ден..!

И ето ме днес… След отдавна, отдавна…
Щастлива със себе си. С пъстри криле…
Обичаща силно, безкрайно, безкрайно…
Докосваща с мисъл, с Душа и Сърце…

Елка Бърдарова©️
14ти Юни 2022г

Очите ми понякога са слепи…
Не виждат. Всичко е мъгла…
Ушите ми понякога са глухи…
Потъвам във дълбока тишина…

Ръцете ми понякога са къси…
Увисват недостигнали до теб…
Във стихове изгубена се лутам…
И търся… някакъв съвет…

Понякога денят ми преминава…
Облечен… в свойта сивота…
Друг път на клада ме изгаря…
Решил, че съм опасна за света…

Променливо е времето във мене…
Ту топло, ту дъждовно, ту е студ…
Обичащо, събличащо и нежно…
Целуващо, на завистта напук…

Ту в цвят облечена съм цяла…
Ту „гола“ съм и по Душа…
Ту непокорно своите коси развяла…
Ту кърпя… наранените крила…

И всеки миг превръщам се във друга…
И всеки миг съм себе си! И пак…
Обичам да съм нежна, но и груба,
ще бъда, ако някой ми подложи крак!

Елка Бърдарова©️
13ти Юни 2022г

https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204

Понякога чувам „Търсиш внимание.!
Нали затова публикува стиха.!“…
И става ми тъжно, че хората смятат…
Че моят подарък, е вик в самота…

Не търся внимание!Достатъчно имам!
От хората дето, са с мен всеки ден.
Които обичам и те ме обичат!
Това ми е важно и топли ме мен!

Напиша ли нещо, оставям след мене…
И давам частица от себе си аз…
Не търся признание! И тъй съм далече,
от жажда за слава или пък за власт..!

Елка Бърдарова©️
13ти Юни 2022г