Аз не търся зад всяка дума скрито значение.
Не анализирам как и защо.
Не прося внимание!
Знам, че всеки си има своето мнение…
И всеки гледа на случващото се с различно око…
Елка Бърдарова©️
8ми Юни 2022г
****
Стихове
НЕ МЕ РАЗЛИСТВАЙ
Не ме разлиствай! Днес ще съм Мъгла…
И Силует ще съм… далечен…
Ще съм потънала… във тишина…
Ще бъда Облак сив… и вечен…
Ще съм Илюзия… и Сън…
Ще съм и Рана… и Лекарство…
Ще съм Куплет, ще съм Камбанен звън…
Ще бъда Вечност… и Пространство…
Не ме разлиствай! Днес ще съм така..!
Разрошена… и гръмотевична…
Една искрица… Не! Звезда..!
Променлива… От болка стенеща…
Ще съм и Щастие… Мечта…
Ще съм Копнеж, Любов, Желание…
Сега ме прегърни… с Душа..!
Не ме разлиствай! Днес ще съм Мълчание..!
Елка Бърдарова©️
ТЪНКАТА ГРАНИЦА
Има една тънка граница между поета/писателя и читателите, която е редно да бъде уважена и да не се преминава!
Авторите пишат, читателите четат!
Авторите създават истории и рисуват картини с думи.
Читателите възприемат написаното според тяхното лично усещане в конкретния момент.
Авторът не винаги е лирически герой в написаното от него! Той има богата фантазия, която му служи да създава своите творби.
Читателите могат да се припознават в написаното от даден автор и дори да „влизат във филма“, мислейки си, че видиш ли, точно за него е писал авторът и че точно той е човекът от стихотворението…
Мили читатели, не преминавайте тази тънка граница! Запомнете, че всеки автор има личен живот и Вие не сте част от него!
Той пише, Вие четете!
Само толкова!!!
Написаното е с най-голямо уважение и благодарност към всеки мой читател!❤️
Елка Бърдарова©️
8ми Юни 2022г
ПОИСКАХ ТЕ…
Поисках те във мислите си много силно…
Поисках те…, такъв какъвто си…
Дори не питах за живота ти предишен…
Дори не исках и да знам за твоите жени…
Поисках те във мислите си и в съня си…
Измислих те…, търсих те… и те открих…
Дори за миг не спрях да те желая…
Дори когато… тръгваше си ти…
Поисках те във мислите си и те грабнах…
Във шепи скрих те… Теб за мен…
Дори не чувах никой…, нито Съвестта си…
Защото те обичам…, искам те до мен…
Елка Бърдарова©️
От стихосбирката „Душата избира…“ ✍📖
НАПИШИ МИ
Напиши ми писмо… Два, три реда…
Напиши ми за тебе, за нас…
Разкажи ми във кратка поема…
За Душата изгаряща в Страст…
Напиши ми… мисли красиви…
Нарисувай ми нашия свят…
Аз ще чакам… зад облаци сиви…
Да ме сгушиш… и обвиеш във цвят…
Напиши ми… Целувам те нежно…
Докосни ме със поглед любим…
Разкажи ми всичко… За тебе…
И колко те правя… Щастлив…
Елка Бърдарова©️
7ми Юни 2022г
БЕЗ ДЪХ ЩЕ ОСТАНА
Без дъх ще остана, но не мога без теб!
Без въздух, без хляб, без вода и без всичко…
Без стряха, без огън във зима и лед…
Но тебе, без тебе не мога да дишам!
Без дрехи, без нищо, без сън и без цел…
Ще бъда потънала в тъмното, в мрака…
Не мога! Разбираш ли? Не мога без теб!
Защото Душата ми осиротяла ще страда!
Без дъх ще останеш… Не можеш без мен!
Елка Бърдарова©️
15ти Август 2021г.
От стихосбирката „Здравей… Обичам те!“
https://izdavam.com/bg/author/ElkaByrdarova/8204
ТАМЪН, АХА…
В голяма драма се забърках…
Събуждам се днес точно в пет…
Очи разтърквам, а похърквах…
Ех, сън сънувах с мъж напет…
Сега въртя се, няма мира…
Изчезна ми сънят-мечта…
И онзи зноен мъж замина…
Да търси другичка жена…
Тамън, аха да ме целуне…
Тамън, аха да се предам…
Сънувах, а пък „майко мила“…
Изгарях… Боже, какъв срам!
Направо влязох си във филма…
Ех, плаж и пясък, и море…
И палми – за разкош, и вино…
И онзи момък… Оле леее..!
И пред очите причерня ми…
Подгънах бързо колене…
В ръцете му със плонж припаднах…
Горкото ми, горко Сърце…
Ма’ как така ще ми се случи?
Какъв е този мой късмет?
Тамън… „уста в уста“ да се получи…
Алармата ми звънна в пет…
Сега въртя се из леглото…
Студена пот ме чак заля…
А бях готова да избухна…
В съня със онзи мъж-мечта…
Ма’ то на мене ще се случи!
След всички филми за Любов…
Къде ги гледам по нощите…
Със страстни сцени във легло…
Сега съм в драма… Таз аларма…
Ще я проклинам цял живот!
Какъв късмет ме мене трясна?
А онзи мъж бе тъй „готов“…
Елка Бърдарова©️
5ти Юни 2022г.
УСЕЩАШ ЛИ КОЛКО МИ ЛИПСВАШ?
Преливам от пусто във празно…
Разравям жарава с ръце…
Въздишам и лутам се бясно…
И търся… твойто лице…
Звездите не светят… Луната…
И тя се скрила в нощта…
А мракът е сграбчил Земята…
Изтривам поредна сълза…
Усещаш ли, колко ми липсваш?
И колко сама съм сега…
Не мога да дишам… Не искам!
Сгуши ме… Сгуши ме с Душа!
Обичам те толкова много!
Нощта е безкрайна без теб!
Препъвам се, падам неволно…
А пропаст зее пред мен…
Огньове горят ме отвътре…
А лед ме сковава отвън…
„Обичам… До болка Обичам!“…
Крещя го, дори и насън…
Елка Бърдарова©️
5ти Юни 2022г.
СЕГА МЕ ЧУЙ…
Не те намерих, за да те изгубя!
Не знам, защо не го разбра?
Прегърнах те с Любов безумна…
И слях се с твоята Душа…
Не те открих след сто живота…
За да те пусна с лекота…
Ти знаеш, че без теб умирам!
И ти без мен умираш в самота…
Сега ме слушай! Ще го кажа тихо…
За да ме чуеш по-добре!
Не вярваш във Съдбата… Зная!
Но в мене бие твоето Сърце!
Елка Бърдарова©️
ПОНЯКОГА СЪМ В СИВО
Понякога се скривам уморена…
От шум, от хора, от самата мен…
Понякога не искам и да споря…
Приемам всичко… както е…
Понякога стени издигам…
Високи и бодливи за света…
И свивам се зад тях, и се събирам…
Потънала във свойта тишина…
Понякога се случва да заплача…
Сълзи да ме обливат – придошла река…
Подсмърчам тихичко във мрака…
Прегръщам… своята Душа…
Понякога съм толкова във сиво…
Друг път съм в ярка светлина…
Различна съм… Понякога бодлива…
Такава съм… Аз просто съм Жена!
Елка Бърдарова©️
16ти Септември 2021г.
Elka Bardarova | Poetry & Inspiration 